Прощално

Posted: 14.03.2015 in Разни

– НЕ ЗНАМ ЗА ТЕБ, НО АЗ ЗА ПРЪВ ПЪТ ИЗПИТВАМ ОНОВА ЧУВСТВО, КОЕТО ХОРАТА ВЕРОЯТНО НАРИЧАТ „ВЪЛНЕНИЕ“ – заяви Смърт с глас на стържещи се една в друга каменни плочи.

– ПИСУК?

– НЕ СЕ ЛИ ВЪЛНУВАШ, ЧЕ ЩЕ СЕ СРЕЩНЕМ СЪС СЪЗДАТЕЛЯ СИ?

– ПИСУК!

– ДА ЗНАМ, ЧЕ МУ ДОЙДЕ ВРЕМЕТО – въздишката на Смърт беше като стон на многовековна камбана. Костеливата му ръка се пресегна към един пясъчен часовник. В бездънните бездни, които представляваха очите му, сякаш се четеше тъга.

– ВСЕ ПАК СИ МИСЛЯ, ЧЕ МОЖЕМ ДА НАПРАВИМ ЕДНО ПОСЛЕДНО НЕЩО ЗА НЕГО.

***
Около леглото се бяха струпали безплътните образи на множество хора. Всъщност имаше и един орангутан. Както и нещо, което се наричаше Ноби Нобс.

Всички бяха дошли, за да си вземат последно сбогом с Твореца. Сър Самюъл Ваймс пушеше нервно пура, а по бузата му се търкулна една сълза. Сержант Колън и ефрейтор Нобс се престориха, че не забелязват това. Керът ридаеше неудържимо в прегръдките на Ангуа, а Коен Варварина шумно си изсекна носа в една мърлява кърпичка.

Баба Вихронрав и Леля Ог се втренчиха в Лу Цзе. Метачът поклати глава. Дори и той беше безсилен.

– О, И ТИ СИ ТУК. – Смърт погледна Ринсуинд и за един много кратък миг синкавите пламъци в очите му придобиха червен оттенък. – НЕ СЕ ПРИТЕСНЯВАЙ, ТОЗИ ПЪТ НЕ СЪМ ДОШЪЛ ЗА ТЕБ.

Магьосникът се успокои, приближи се бавно до леглото и свали островърхата си шапка:

– Всичко, което ми се случи, е било заради теб значи. Някой път ще трябва да си поговорим по този въпрос – отбеляза той с леко сърдит тон, но накрая му се усмихна и побърза да се отдалечи.

Муструм Ридкъли се беше приготвил да изнесе реч, но се отказа. Никой нямаше нужда от това в момента. Диблър се опитваше да продаде няколко от своите наденички, но засече строгия поглед на лорд Ветинари и реши, че това не е чак толкова добра идея. Багажът все пак си предложи услугите и наденичките заминаха на незнайно пътешествие във вътрешността му.

– На добър час, Създателю, и не забравяй, че човек не умира, докато името му все още е изговаряно – сподели му мило Мойст фон Липуиг.

Дори Патрицият на Анкх-Морпорк показа наченки на чувства:

– Позволете ми, сър, да изразя своята безкрайна тъга с оглед на предстоящата ви кончина – започна той с глас като скалпел. – Длъжен съм и да отбележа, че се възхищавам от работата ви.

Това в общи линии беше най-големият комплимент, на който беше способен. Ваймс приседна на леглото и целуна стареца по челото:

– Ако можех да арестувам този, който ти е причинил това, щях да го направя – състрадателно му каза той. – Сбогом, приятелю!

Вещиците се приближиха неспокойно. Тифани застана до умиращия и докосна ръката му нежно:

– Благодаря ти за всичко! – прошепна му тя, а някъде долу се чуваха тъжни вопли „Уфф, кривунциии!“ Сюзън положи ръка на рамото й и кимна на стареца, лежащ на смъртния си одър.

– И помни, че за нас ни си умрел – добави Баба Вихронрав, подсмърчайки.

Последен беше унилият орангутан. Библиотекарят прегърна силно умиращия и остави един банан под възглавницата му.

Старецът ги изгледа всички до един и на лицето му разцъфна огромна усмивка. Беше готов и даде знак на Смърт, който измъкна изпод плаща си величествен меч. Замахна.Острието разцепи въздуха с тих звук, все едно някой прокарваше пръст по ръба на мокра чаша Тери се изправи и погледна за последен път тялото си:

– Добра работа – намигна той на закачулената фигура.

– ДОВОЛЕН ЛИ СИ, ЧЕ ВСИЧКО СВЪРШИ?

– Да. А и явно трябва да ти благодаря, че доведе всички тях – изрече той и посочи към многобройните усмихващи му се лица. – Знам, че практиката не е такава…

– ЗА СПЕЦИАЛНИ СЛУЧАИ СЪМ СПОСОБЕН ДА НАПРАВЯ ИЗКЛЮЧЕНИЯ.

– И сега какво следва? Не трябва ли да избледнея и да изчезна?

– ТВОЯТ СЛУЧАЙ Е ПО-РАЗЛИЧЕН – отвърна му Смърт, а ако имаше устни, вероятно краищата им щяха да се повдигнат в нещо като усмивка. – ЗНАЕШ ЛИ, ОТДАВНА СИ ТЪРСЯ ДОБЪР ПРОТИВНИК НА ШАХ. ЩЕ МИ ПРАВИШ ЛИ КОМПАНИЯ?

– Добре, съгласен съм. А ще се срещна ли най-после и с Албърт?

– ДА.

– Мисля, че ще трябва да го питам за някои неща, свързани с живота и смъртта – мъдро заключи Тери.

– ВЕДНЪЖ КАЗАХ, ЧЕ НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА ЖИВЕЕ ВЕЧНО И ЧЕ В ТОВА Е СЪЩИНАТА НА ВСЕЛЕНСКАТА МЪДРОСТ – изрече Смърт, докато двамата се качваха на гърба на Бинки под веселите възгласи на събралите се хора… и орангутан.

– ГРЕШАЛ СЪМ.

В памет на Тери Пратчет, пристигнал на този свят 28 април 1948 и напуснал го на гърба на Бинки на 12 март 2015. Той е един от хората, които ме вдъхновиха да започна да пиша и ако можех да му кажа нещо, то щеше да е: „Благодаря ви за всичко, сър! За мен ще живеете вечно!“

И огромни благодарности на брат ми, който ми отвори вратата към Света на Диска.

Автор: Павел Апостолов

http://interesnivremena.blogspot.com/2015/03/blog-post_13.html

Тери Пратчет и Светът на Диска: Любими цитати
Тери Пратчет и Светът на Диска: Ринсуинд
Тери Пратчет и Светът на Диска: Стражата

The end

Posted: 14.06.2014 in Разни

След мъчителни размисли реших да преустановя писането в блога. Благодаря на всички читатели (редовни и случайни), на всички, които оставяха позитивни коментари под публикациите и на всички онези, които ги удостояваха с по някой лайк във фейсбук. Блогът започна като един вид упражнение по писане и не очаквах, че ще получи над 300 000 посещения и редица положителни отзиви.

Благодаря ви, че вдъхнахте вяра на един любител на киното, футбола и книгите, че може да пише смислени текстове, които да се харесват на много хора. Надявам се да не е било напразно. Ако съм успял с писанията си да докарам усмивка поне на няколко човека, значи съм си свършил работата.

Кой знае, може би един ден ще се опитам да се реализирам като сценарист или в друга подобна сфера, в която ще умра от глад…

Радвам се, че имах възможност да обменям мнения с чудесни хора като покойния Silver, неподражаемо остроумния Cinemascrotum и филмовия естет MCFOXXX.

Малко информация като за последно:

– винаги бих се включил в проекти, които ми харесват и си заслужават. Ако имате нужда от човек с моите противоречиви умения, можете да се свържете с мен на имейл poslednaspirka@gmail.com

– ако на някого му липсват ревютата ми, ще продължа да пиша за сайта http://tvseriesbg.com/, очевидно съсредоточавайки се върху телевизионни сериали.

– останалите ми публикации можете да намерите на блога http://interesnivremena.blogspot.com/, но те ще са с малко по-различна насоченост – главно разкази и социални коментари. Разни хора ми казват, че разказите ми са готини, но може и да ме лъжат.

– вероятно ще продължа да поддържам страницата във фейсбук, но само с оценки и съвсем кратки коментари за филмите, които съм гледал. И ако не ме домързи.

– ако някой го вълнува какви глупости поствам в социалната мрежа, давам линк към личния си фейсбук. Предупреждавам красивите момичета, които са решили да ми пишат – в момента съм прясно завършил юрист, безработен, пиещ и издържащ се от онлайн покер. И съм нисък. Но пък съм чел книжки и мога да ви цитирам известни автори.

Така че както би казал Дъглас Адамс: „Сбогом и благодаря за рибата!“

Първите пет месеца от годината се изнизаха като министър-председател през задния вход на Парламента, така че една подобна класация е вероятно леко закъсняла. Но както казват римляните: „По-добре късно, отколкото никога“. Ще бъда кратък, защото: 1. на никого не му се четат дълги текстове, 2. ме мързи.

Прочетете остатъка от публикацията »

True Detective

Posted: 10.03.2014 in Сериали

true-detective-posterTrue Detective скоропостижно се превърна в телевизионно събитие, а единствените с по-висок рейтинг от него са Breaking Bad (в imdb) и вероятно папа Франциск (в истинския свят).

Прочетете остатъка от публикацията »

„Тя“ (Her)

Posted: 22.02.2014 in Кино

her-movie-posterПо някаква неясна причина филми като „Тя“ не се котират добре пред българския зрител. Мизерните му приходи на фона на екскременти като „47 ронини“, „Легендата за Херкулес“ или „Аз, Франкенщайн“ са крайно разочароващи. Който все пак се е престрашил да се замъкне до киното или пък да си изтегли скрийнъра от торент сайтовете, едва ли е останал разочарован. Защото „Тя“ е от рядката порода малки филми с големи идеи и още по-голямо сърце.

Прочетете остатъка от публикацията »

снимка: СпорталВ чест на излизането на новата книга на журналиста Иво Иванов – „Кривата на щастието“, публикувам една от статиите му, която ми е въздействала най-много. Пожелавам ви, подобно на героите в неговите истории, никога да не се отчайвате от несправедливостите в живота и да намерите начин да направите света едно по-хубаво място. Приятно четене!

Прочетете остатъка от публикацията »

TWWvsAHОт едната страна имаме филм, който съчетава „Добри момчета“ (Goodfellas) с „Брокери“ (Boiler Room), а от другата страна – филм, който изглежда като епизод от сериала „Ударът“ (Hustle), но от края на 70-те и с много по-известни актьори. Двете ленти са сред главните претенденти за най-големите филмови награди, имат солиден актьорски състав, добри режисьори и са вдъхновени от истински събития. Кой е по-добрият?

Прочетете остатъка от публикацията »