Ревю: Под прикритие

Posted: 12.07.2011 in Сериали
Етикети:

Признавам, че не съм голям фен на българските филмови продукции от последните 20-ина години, но пък няма спор, че от 2010г. насам нещата сякаш се промениха. Българските зрители бяха уморените от посредствените, постни и еднотипни философски драми, пръкващите се по родните киноекрани и когато им се предложи нещо по-различно („Мисия Лондон“), те показаха, че са жадни за по-комерсиално българско кино. Режисьорът на българския филмов блокбастър Димитър Митовски схвана тенденцията и се зае с продуцирането на първия стойностен комерсиален сериал – „Стъклен дом“, който подобно на „Мисия Лондон“ счупи множество рекорди по гледаемост и определено беше огромна стъпка напред в сравнение с бози като „Забранена любов“.

За съжаление, след първия си сезон „Стъклен дом“ загуби инерцията си и Митовски се захвана с още един проект – „Под прикритие“. Странно е, че сериалът тръгна по БНТ, защото всички знаем колко печално известна със своите продукции е националната телевизия. Въпреки това, смятам, че „Под прикритие“ е най-добрият български сериал до момента и определено е крачка в правилната посока.

Първият сезон се състоеше от 12 епизода, в които ни представи историята на полицая под прикритие Мартин Христов и неговият опит да срине отвътре престъпната групировка на Петър Туджаров-Джаро. Самата история е до голяма степен клиширана, особено и след като на преден план отново ни е завирана вечната тема за любовта (тук между Мартин и любовницата на боса), но въпреки това ни е добре поднесена и е до голяма степен интригуваща. Самата идея за ченге под прикритие в родната действителност е малко нереалистична, но за мен това няма особено значение.

Няколко думи за актьорския състав. Ще започна с най-големия негатив на сериала, който ни се набива на очи още в началото и носи името Ивайло Захариев. Пичът може да изглежда добре, но няма и капка актьорски талант, което е голям проблем като се има предвид, че негова е главната мъжка роля. В почти всички сцени е изключително скован и неестествен, а щом си отвори устата положението става дори по-лошо. Силно се надявах след някой и друг епизод да свикна с некадърността му, но за нещастие не успях. Другият негатив е Ирена Милянкова в ролята на Съни – изгората на Джаро. Момата се справя съвсем малко по-добре от Захариев, но за разлика от него ми беше доста нелицеприятна. Физиономията й ми е малко отблъскваща, а като се прибави лекият говорен дефект, положението става нетърпимо. Поне в сцените, в които не трябваше да си отваря устата, се справяше прилично.

Останалите актьори за щастие са добри попадения. Поздравления заслужава Михаил Билалов като Джаро. Той е един сравнително непознат актьор на родната публика и въпреки малко непредизвикателната визия, успява да се справи перфектно с ролята. Поведението, маниерите, тонът с който говори и въобще всичко върши прекрасно. Добри думи заслужава и Владимир Пенев (известен ни като озвучаващ актьор) в ролята на полицай Попов. Вярно е, че на моменти преиграва, но като цяло играта му е на добро ниво. Положителна оценка ще дам и на Захари Бахаров като дясната ръка на Джаро. Въпреки че не съм му фен, мисля, че тук ролята му пасва съвършено. Приятната изненада пък е Мариян Вълев като Куката, който успява да направи от своята малка роля истинска наслада за окото. Ще спомена и Александър Сано като Здравко Косъма, който на моменти може и да дразни, но пък сякаш във филма играе себе си и ролята е идеална за него.

От по-второстепенните актьори естествено лошо впечатление прави женския състав. Йоана Буковска беше гостуваща актриса в един от епизодите и беше направо отчайваща. Снежана Макавеева като дъщерята на Попов също не спира да дразни, но пък на нея й е простено заради възрастта. Единствено Койна Русева като адвокатката на Джаро е в известен смисъл точно попадение. В последните два епизода пък се появи Христо Мутафчиев, който явно ще има главна роля в следващия сезон, но не съм напълно убеден, че ще се справи.

Сериалът изглежда добре и най-голямата вина за това е на операторите. Сцените са заснети наистина професионално и в нито един момент не изглеждат като излезли от евтина българска продукция. Самият сценарий не е връх в криминалната драма, но поне историята се движи плавно и с изключение на последните епизоди нямаше огромни пробойни. Ще обърна внимание и на диалозите, които обикновено са най-голямата слабост на родните сценаристи и са писани сякаш от някого, който не си е общувал с друго човешко същество. И тук те не са перфектни, но определено не дразнеха и въпреки липсата на по-запомнящи се реплики, останах доволен, тъй като не създават усещането за изкуственост, което се среща в почти всички останали родни продукции.

Сезонът свърши със само 12 епизода (HBO style), което за мен е добро решение, тъй като към края вече започна да си личи разводняването и липсата на кохерентност в сценария. Надявам се „Под прикритие“ да не страда от синдрома на слабия втори сезон и нивото да си остане все така добро. Дори на песимисти като мен относно българското кино в последните години, сериалът ще се хареса.

Оценка: 7/10

Advertisements
Коментари
  1. […] ми за разсъждения върху първия сезон може да откриете тук. Честно казано очаквах сериалът да се провали във […]

  2. […] "Шерлок Холмс: Игра на сенки" (Sherlock Holmes: A Game of Shadows)Ревю: Под прикритие […]

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s