Бившите грандове

Posted: 20.07.2011 in Спортни коментари
Етикети:

Много фенове обичат да се хвалят с успехите на любимите си отбори в миналото. С комерсиализирането на футбола от началото на 90-те и с навлизането на големите пари обаче традициите и успехите от миналото загубиха своята стойност. Истината е, че в наши дни парите, а не историята са движещата сила за един клуб т.е. колкото и велик да е бил този отбор в миналото, този факт по никакъв начин не му гарантира успехи и в настоящето.

В Англия почти всяка година с най-големи шансове за титлата са и най-успешните в историята клубове – Манчестър Юн., Арсенал и Ливърпул. От 2004г. по-скромният като история Челси се присъедини към тях, за да образуват т.нар. „голяма четворка“. Всъщност и Челси е имал успехи преди ерата „Абрамович“, като е един от 13-те английски отбора, печелили всички домашни турнири, но няма спор, че трофеите във витрината на отбора се увеличиха неколкократно в този период. Подобна е и съдбата на Манчестър Сити, който ще се окаже новият постоянен претендент за титлата.

Но какво става с бившите величия в английския футбол? Четвъртият по титли Евертън все още се състезава в елита, но трудно успява да се пребори с финансово силните състави. Подобна е съдбата и на носителя на КЕШ Астън Вила, а отбори като Съндърланд, Нюкасъл и Уулвърхемптън дори прекарват по някой и друг сезон в Чемпиъншип. Още по-тежко е положението на четирикратния шампион на Англия Шефилд Уенсдей и на трикратния Хъдърсфийлд, които в момента се подвизават в Лига 1. А какво да кажем за носителя на 2 КЕШ Нотингам, който вече дълги години кръстосва долните нива на английския футбол, въпреки грандиозните успехи преди 30 години.

В Испания ситуацията е малко по-различна, главно заради двуполюсния модел на Барселона и Реал М. В последните години обаче някои от исторически успешните испански отбори също изпаднаха в криза. Двукратният шампион Реал Сосиедад дори прекара 3 последователни сезона в Сегунда, а откакто през миналия сезон се завърна в елита, се бори за оцеляване. Подобна съдба имаха Бетис и Сарагоса, които също прекараха наскоро известно време в долната дивизия, а от новия сезон това очаква и Депортиво Ла Коруня. „Супердепор“, станал шампион през 2000г. и играл полуфинал в Шампионската лига през 2004г., се превърна в поредният известен клуб с финансови проблеми и не успя да се пребори с конкуренция в елита. За сметка на това на сцената се появи клуб като Виляреал, който е сред най-силните в Испания, а същото предстои и на Малага след солидната арабска финансова инжекция.

Интересни примери има и от Италия. Там в началото на миналия век най-силните отбори са тези на седемкратния шампион на страната Про Верчели, който в момента се подвизава в 4-та дивизия и на деветкратния първенец Дженоа, който през сезон 2005-2006 беше стигнал до 3-та дивизия, но успя да се изкачи до Сериа А. Пример за това са и други бивши вече грандове Торино (7 титли), Болоня (7 титли) и Наполи (2 титли и 1 Купа на УЕФА), които прекараха доста време по долните нива на италианския футбол. От следващия сезон същото ще сполети и друг популярен отбор – Сампдория.

В Германия добър пример е вторият по титли отбор на Нюрнберг. Клубът дори се сдоби с прякора „майстор от миналото“, а в последните 20-ина години непрестанно мигрира между първа и втора Бундеслига (за кратко се подвизава и в трета). Подобно е и положението с петкратния шампион от 70-те години Борусия Мьонхенгладбах, на Кайзерслаутерн (4 титли), Кьолн (3 титли), Гройтер Фюрт (3 титли) и Херта (2 титли). Клуб като трикратния шампион Лайпциг пък се състезава в 5-то ниво на немския футбол. За сметка на това преди 3 години Волфсбург изненадващо се поздрави с първата си титла в историята.

Във Франция също са познати бившите футболни грандове. Сент Етиен е рекордьор по титли (заедно с Марсилия), но отдавна не се е намесвал в борбата за първото място, а и прекара няколко сезона в Лига 2. Същото може да се каже за осемкратния първенец Нант, който все още се подвизава в долното ниво на френския футбол, подобно на шесткратния шампион и двукратен финалист в КЕШ Рейм или на някога славният Монако, който през миналия сезон се сбогува с елита. На небосклона обаче се появи Олимпик Лион, който въпреки че нямаше никакви успехи във Франция преди това, доказа със 7-те си поредни титли, че с достатъчно пари всичко е възможно. В този период пък Лион се сдоби със свой еквивалент в Украйна в лицето на Шахтьор Донецк.

Накрая няколко примера и от Холандия, където Спарта Ротердам (6 титли), Гоу ахед ийгълс (4 титли) и Вилем ІІ (3 титли) са далеч от някогашното си величие, а десеткратният шампион ХВВ Ден Хааг дори се състезава в аматьорските дивизии. На сцената пък се появи наглед скромния Твенте, който дори спечели първата си титла в историята преди две години.

Този бърз поглед върху някои от най-големите отбори от миналото идва да покаже, че традициите и прашасалите витрини с трофеи не са гаранция за светло бъдеще, изпълнено с нови успехи. Отбори като Челси, Манчестър Сити, Лион, Шахтьор, Виляреал, Севиля, Малага, Удинезе, Леверкузен, Волфсбург, Твенте, АЗ Алкмаар, Бурсаспор, Зенит и т.н. са тези, които творят история в момента или ще я творят за в бъдеще, макар да нямат успехите на горепосочените бивши вече грандове. А това като че ли е по-добрият вариант…

Advertisements
Коментари
  1. MCFOXXX каза:

    Прекрасна и много точно описваща ситуацията публикация. Поне в Германия Гладбах правят силни мачове. Може и за ШЛ да се класират.
    Аз гледам предимно Бундеслигата и Висшата лига, като стискам палци за Байерн Мюнхен 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s