Кратки ревюта: „Поул“, „Бягството“, „Тъмно минало“ и „Почти известни“

Posted: 15.08.2011 in Кино
Етикети:

Във време, в което по кината се въртят филми с умопомрачителни заглавия като „Възходът на планетата на маймуните“, „Каубои и извънземни“ или „Капитан Америка“, намерих за по-редно да си отворя списъка с „to watch“ (демек филми, които трябда да изгледам) и да видя какво съм изпуснал. Ще гледам да съм по-кратък, защото темата е озаглавена „кратки ревюта“, пък да видим дали ще се получи:

Поул (Paul) – филмът е дело на режисьора Грег Мотола, който се прочу с нелошата тийн комедия „Супер яки“ (Superbad) и общо взето с това и си остана. Тук обаче той работи с прочутия тандем от „Шон от мъртвите“ (Shaun of the dead) и „Горещи палки“ ( Hot fuzz) – Саймън Пег и Ник Фрост, което обикновено е гаранция за успех. Двамата са сценаристи и изпълняват главните роли във филма. Към тях се присъединява и дразнещият Сет Роген, но за наше щастие той само озвучава извънземния Поул и при това се справя добре. Джейсън Бейтман и Сигърни Уивър също участват и добавят още малко качество към каста.

„Поул“ е доста по-оригинална комедия от останалите глупости, които ни заливат от големия екран, но не е най-доброто от Пег и Фрост. Трябва да се отбележи, че този път Фрост не играе малоумният приятел на Пег, а по-скоро двамата са равностойни и влизат в образите на двама британски комикс „гийкове“. Като цяло двамата не са особено забавни до появата на инопланетянина, което е малко разочароващо. Самият Поул пък е доста добре измислен образ, който ще предизвика смях на няколко пъти, но е можело още малко да изтискат от него. Както обикновено най-смешните моменти се съдържат в трейлъра, а някои от останалите скечове не се получават съвсем. Едно от нещата, които ми хареса е, че двамата сценаристи са имали смелостта да осмеят и религията покрай останалите неща.

Като цяло нареждам „Поул“ до „Шон от мъртвите“, но по-долу от култовия „Горещи палки“. Хората имат различни вкусове, но мисля, че това филмче ще се хареса на мнозина. Действието се развива достатъчно бързо, а и има няколко доста смешни момента (особено ако не сте гледали трейлъра). В общи линии ми хареса, но и очаквах малко повече.

Оценка: 6.5/10

IMDB – 7.1

RT – 72%

„Бягството“ (The way back) – филмът е дело на известния Питър Уиър, който в по-ново време се прочу с „Шоуто на Труман“ и „Господар и командир“. Разказва за уж действителна история (впоследствие опровергана) за бягството на няколко мъже от лагерите Гулаг в Сибир и пропътуването на над 6000 км пеша до Индия. Част от филма е снимана в България, което си личи и от наличието на мутрата на Захари Бахаров в  откриващата сцена. В главната роля като лидер на избягалите е Джим Стъргес, който се прочу с филма „21“ и за съжаление е доста лош избор. За щастие, в другата главна му партнира Ед Харис, който за пореден път доказва, че е страхотен актьор. Сред останалите се е намърдал и Колин Фарел, който по принцип си играе една и съща роля в почти всички свои филми, така че и тук не прави изключение.

„Бягството“ не е лош филм, но някак не успява да ни предаде всичко, което се опитва. На първата част от бягството сред снеговете на Сибир й липсва достатъчно патос и напрежение. Като изключим образа на Ед Харис и женския образ Ирина, останалите са едноизмерни и така умиращите по пътя рядко будят съжаление (мен примерно ме беше грижа само за г-н Смит). Преминаването на пустинята е доста по-добре направено и там вече се усеща целият ужас, на който природата е способна. Все пак това е история за силата на човешкия дух и за борбата на човека с природата, но някак си филмът не успява през цялото време да постави акцент върху тези неща.

Крайната ми оценка е, че филмът си заслужава. Не е най-доброто от Питър Уиър, но въпреки това има няколко наистина въздействащи сцени. Това, че част от него е сниман в България, пък му вдига още малко оценката в моите очи.

Оценка: 7/10

IMDB – 7.3

RT  – 74%

„Тъмно минало“ (A history of violence) – един малко по-стар филм (от 2005), който е оценяван от мнозина като един от най-добрите от новия век. Режисьор е Дейвид Кронънбърг, който е създател на нелошия хорър „Мухата“ и на оригинално поднесения ни научно-фантастичен трилър „Екзистенц“. Тук обаче историята не е толкова оригинална и ни разказва за предотвратилия обир (и вероятно убийства) местен герой Том Стол (в ролята Виго Мортенсен). Както обикновено се оказва, героят от малкото провинциално градче си има тъмно минало, което започва да го преследва след случката. Историята му обаче ми се стори твърде наивна и нереалистична. Следва един обемист спойлер, така че който не е гледал филма, може да пропусне следващите два абзаца.

[Спойлер]Филмът започва с нелоша сцена в стил братята Коен, където двама жестоки обирджии обсъждат какво ще правят по-натам. Именно тези двамата пристигат в закусвалнята на Том Стол и решават, че е добра идея да я оберат (въпреки че в касата вероятно има крупна сума от рода на 200 долара) и да поизнасилят и поубият някой и друг посетител. Странното е, че така и не разбираме мотивацията на тези двамата и защо се занимават с подобни глупости. Останалото е ясно – нашият човек им вкарва малко олово в главите, става местният герой и мутрата му лъсва по вестници и телевизии. И така – имаме си бивш наемен убиец, скрил се в малко провинциално градче, оженил се местната мацка, родила му две деца – синът му е местният загубеняк, а малката му дъщеричка пък е сложена за цвят. Същият е търсен да бъде убит от човека, на когото едва не е извадил око и от собствения си брат. Това явно не го притеснява и той продължава да си работи в закусвалнята и на следващия ден. Най-малоумното обаче е, че полуослепеният Карл Фогарти (в ролята Ед Харис) довтасва в градчето и започва да обяснява на всеослушание, че Том не е този, за когото се представя, а впоследствие започва да преследва съпругата му, опитвайки се да я убеди в това. И така вместо Фогарти да дойде с две коли телохранители, да му каже „ела, че ми требваш“ имаме почти едночасови „драма“, в която Том се постарава да убеди жена си, че лошият нещо се е объркал.

В крайна сметка търпението на Ед Харис явно се изчерпва и той наистина пристига пред къщата на Том, за да го отвлече, но похитителите са така добри, че да не му пръснат мозъка на верандата му или поне да му сложат белезници. Естествено в този случай бившият наемен убиец очиства двамата от охраната, а пък синът-загубеняк вижда сметката на Ед Харис с небрежно захвърлена пушка-помпа. И след всички тези кръвопролития съпругата му вместо като всяка нормална жена да си събере багажа, да вземе децата и да се изпари, само поревава няколко пъти и за десерт му позволява да я опъне на стълбите.[/]

След всичко това финалната сцена с брата на Том (добра работа на Уилям Хърт) е най-доброто нещо от филма. И тук, подобно на началната, имаме няколко момента в стил братята Коен и готина финална престрелка. Именно заради нея може би оставам с добри впечатления от филма. В крайна сметка имах доста по-високи очаквания и съм леко разочарован от наивността на историята, но филмът със сигурност ще допадне на доста хора.

Оценка: 6/10

IMDB – 7.6

RT – 87%

Почти известни“ (Almost famous) – ако има филм, който наистина да ми е харесал от изброените, то това е този. Режисьор е Камерън Кроул, когото обикновено свързваме с филмите „Джери Магуайър“ и „Ванила Скай“. „Почти известни“ представлява страхотно разказана история за тинейджъра Уилям Милър, на когото по случайност му се дава шанс да замине на турне с групата „Стилуотър“ като репортер на известното музикално списание „Ролинг стоунс“. Малкият Уилям е отглеждан от строгата си и доста консервативна майка (блестяща Франсис МакДорманд в ролята), която пък е причината голямата му сестра да напусне дома и да заживее на свобода като стюардеса. Именно пък заради сестра си Уилям се влюбва в рока и влиза в образа на музикален критик.

В крайна сметка малкият и невинен Уилям тръгва на това пътешествие, което му разкрива един напълно непознат свят, а в края му той вече няма да е същият. Историята му е много сладка и забавна, но и на моменти сериозна. Компания му прави т.нар. „груупи“ Пени Лейн (в ролята е очарователната Кейт Хъдсън). Атмосферата на 70-те години на миналия век ни е представена чудесно, историята е лека и забавна, актьорският състав пък е страхотен. Може и да си има някои дребни кусури, но като цяло „Почти известни“ е прекрасно забавление. Със сигурност ще се хареса на всички почитатели на рок музиката, а и не само.

Оценка: 8.5/10

IMDB – 8

RT – 89%

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s