Кратки ревюта: Филми от 2011г.

Posted: 15.09.2011 in Кино
Етикети:

По-голямата част от годината вече се изниза, а болшинството филмите, които ни заляха по кината бяха доста посредствени. Все пак имаше и такива, които заслужават няколко думи. Ето и някои от тях:

Ранго (Rango) – ветеринарният уестърн на Гор Вербински („Карибски пирати“) беше едно от най-свежите заглавия през тази година. Джони Деп дори озвучава гущера Ранго през неговите перипетии в „дивия запад“, което го прави още по-интересен и забавен. Историята е доволно проста и достатъчно забавна и поучителна. Анимираните герои изглеждат малко странно, но създателите (Industrial light and magic) наистина са се постарали всеки от тях да има своя индивидуалност и чар. Всички сетинги изглеждат чудесно и доста детайлно. „Ранго“ не е обикновеният детски анимационен филм, всъщност може да се каже, че е предназначен към по-порасналите деца. Единственият му негатив може би е, че не успява през цялото време да задържи високо темпо, а и сценарият е на места малко нелогичен. В заключение „Ранго“ си остава едно приятно забавление и една от най-добрите анимации през тази година.

Оценка: 7.6/10

IMDB – 7.5

RT – 88%

Високо напрежение (Limitless) – един наглед по-оригинален филм, който задава въпроса „Какво би станало, ако благодарение на едно хапче се превърнеш в най-умния човек на планетата?“, но някак си не успява да даде адекватен отговор. Историята се върти около приличащия на клошар неуспял писател Еди Мора (в ролята Брадли Купър), който взима експерименталното хапче NZT, позволяващо му да използва пълния потенциал на мозъка си. За кратко време от пълна отрепка той се превръща в мултимилионер мъж-мечта, но както обикновено се оказва – успехът си има цена… Самата идея на филма позволява безкрайна свобода, но като цяло режисьорът Нийл Бъргър не е извлякъл максимума от нея. Много въпроси остават без отговор, като например „Кой произвежда хапчето?“, „Как така пропадналия брат на бившата му съпруга се е сдобил с него?“, „Какво точно се случва в онези часове, които се губят на главния герой поради амнезията?“ и т.н., много от сюжетните линии пък са твърде обикновени и предвидими. Трябва да се отбележи и участието на Робърт Де Ниро, който обаче не впечатлява в ролята си на бизнесмена Карл Ван Лоон (сигурно е от възрастта). В общи линии филмът не успява да постигне някаква дълбочина, а залага повече на екшъна и нелогичните туистове. Краят също е твърде тъп и нереалистичен с оглед на предходните събития и разбира се е щастлив (какво им пука на американците, че краят е безсмислен щом все пак е щастлив?). След подобен финал сигурно на половината от зрителите им се е приискало  и те за започнат да вземат някакви хапчета с неопределено съдържание. Слабо утешение е, че има алтернативен край (за интересуващите се – youtube), който е малко по по-кадърно направен и поне има някакъв смисъл. В крайна сметка „Високо напрежение“ (що за малоумен превод между другото?) е приятен и интересен филм, който обаче можеше да бъде много по-добър.

Оценка: 6.2/10

IMDB – 7.3

RT – 70%

Първичен код (Source code) – вторият филм на режисьора Дънкан Джоунс, който се прочу през 2009г. с нискобюджетния, но страхотно направен филм „Луна“. Логично Джоунс разполага с по-голям бюджет за „Първичен код“ и резултатът никак не е лош. И този път той ни поднася оригинална научно-фантастична история, чието разплитане е интересно за наблюдаване. Джейк Джиленхол прави страхотна роля и успява да спечели симпатиите на зрителите, а Мишел Монахан и Вера Фармига също са стабилни в ролите си. Сценарият е съсредоточен върху опитите на капитан Колтър Стивънс (Джиленхол) да намери атентатора, причинил експлозия на влак по-рано през деня, като за целта съзнанието му е прехвърлено в тялото на един от пътниците чрез мистичната програма „Първичен код“. На всичкото отгоре той разполага само с 8 минути преди влакът да избухне и всеки неуспешен опит означава, че трябва да започне отначало. Междувременно Колтър трябва да разбере и кой всъщност е той и как е попаднал в тази програма. Въпреки тези неминуеми повторения, филмът успява да бъде интересен и изненадващ през по-голямата си част. „Първичен код“ главно набляга на екшъна, но въпреки това успява да ни изпрати и по някое по-дълбоко послание. Негативното е, че бързо губи инерция и развръзката настъпва твърде рано. Щастливият край пък преобръща почти всичко до този момент и е най-големият минус на филма. Почти сигурен съм, че всеки един от екипа, участвал в създаването на лентата е наясно с това, че „Първичен код“ не се нуждаеше от последните си 10 минути, в които ни се поднася един изсмукан от пръстите край. Много жалко, но това е каквото получаваме, когато трябва да се удовлетвори интереса на масовия зрител. И все пак филмът си заслужава, защото една огромна част от времето успява да е различен и оригинален.

Оценка: 7.4/10

IMDB – 7.6

RT – 91%

Пришълци в квартала (Attack the block) – едно по-необичайно заглавие, на което се натъкнах съвсем случайно. Attack the block е нискобюджетен британски allien invasion филм, който обаче слага в малкия си джоб простотии като „Каубои и извънземни“ или „Битка Лос Анджелис“. Лентата е режисьорски дебют на Джо Корниш, който пише и сценария. Във филма участват млади и напълно неопитни актьори, като изключим Ник Фрост („Поул“), с когото пък са свързани повечето от комедийните моменти. Въпреки че се промотира като екшън-комедия, филмът е доста сериозен в по-голямата част от екранното време. Историята се върти около инвазията на извънземни в пропаднал лондонски квартал и дори успява да е актуална на фона на размириците в някои английски гета от преди месец. Главните герои са група тийнейджъри-гамени, които по ирония на съдбата се оказват последната пречка преди извънземното нашествие. Този премис може да звучи малко тъпо, но ни е представен по доста кадърен начин. Скромният бюджет не е стигнал за това извънземните да бъдат направени твърде детайлно или пък да видим впечатляващи екшън сцени, но това не прави особено впечатление. Смел избор на Корниш за главните герои, тъй като за разлика от много други подобни филми, където „добрите“ печелят зрителските симпатии още от началото, тук това става едва на по-късен етап. Негативното в целия сценарий е, че филмът не успява да изпрати правилното послание и дори издигне в култ това да си малък гамен и крадец. Без съмнение обаче младите актьори се справят чудесно и успяват да вкарат още повече реализъм във филма. Като цяло Attack the block е една от приятните изненади през тази година и определено си заслужава да се види.

Оценка: 7.3/10

IMDB – 7

RT – 89%

Advertisements
Коментари
  1. […] Вторият филм на Дънкан Джоунс може и да не е от класата на “Луна”, но пак е доста интересен и провокативен. С един по-адекватен край щеше да е още по-добър. Повече за него тук. […]

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s