Ревю: „Шерлок Холмс: Игра на сенки“ (Sherlock Holmes: A Game of Shadows)

Posted: 04.01.2012 in Кино
Етикети:, ,

Имам слабост към филмите на Гай Ричи (като изключим онзи тъпизъм с участието на Мадона) и като добавим, че първият „Шерлок Холмс“ от 2009г. ми допадна много, очакванията ми за „Игра на сенки“ бяха големи. След като го изгледах, все още не съм напълно сигурен дали се оправдаха, но отговорът май е „по-скоро не“.

Формулата на успеха от първата част е запазена и забавното партньорство между Шерлок Холмс (Робърт Дауни Дж.) и д-р Уотсън (Джъд Лоу) продължава да ни радва на екрана. Всъщност втората част на Гай Ричовската поредица относно умния и донякъде умопобъркан детектив наглед си има всичко – стабилни актьори, страхотни персонажи, готини екшън сцени, смешни моменти, бързо темпо, но сякаш му липсва нещо. По всеобщо мнение това е мистерията и изненадата, защото все пак говорим филм, в който главният герой е детектив. Този път акцентът е върху екшъна и дивото препускане (в случая на Холмс – пеша, с влак или на пони) из Европа. Целта е проста – да бъде спрян гениалният и зъл професор Мориарти (Джаред Харис), чийто план е да предизвика световна война. Всичко това не е непременно лошо и много хора ще намерят продължението на филма от 2009г. за много по-интересно.

„Игра на сенки“ определено си има и своите плюсове – този път имаме по-страховит злодей, по-големи оръжия и по-добри ефекти. За нещастие, подобно на Зак Снайдър, Гай Ричи е попрекалил със slow motion-a и в много моменти той беше ненужен. Факт е обаче, че отново почти всички сцени са заснети прекрасно и филмът заслужава да се види на кино. Декорите и костюмите са великолепни и атмосферата на Европа в края на 19 век е точно такава, каквато трябва да бъде. Сред останалите плюсове на филма трябва да се спомене страхотната химия между Холмс и Уотсън (която на моменти май прераства в нещо повече) и малката роля на брата на Холмс – Майкрофт, който успява да внесе още повече хумор в лентата. Другият второстепенен герой, който се оказва уж важен за историята – циганката (ромката?) мадам Симза (в ролята Нуми Рапас), е доста по-безличен и скучен, но няма как да не минем и без женско присъствие.

След цялото това препускане в стил Джеймс Бонд, кулминацията на „Шерлок Холмс: Игра на сенки“ е партията шах между злодея и блестящия детектив, която със сигурност се класира като най-добрата сцена в целия филм. Джаред Харис е стабилен като професор Мориарти, но определено образът му можеше да бъде направен още по-диаболичен (все пак говорим за най-злата гад на планетата). Краят е изненадващ и ми хареса, но финалната сцена след това поразвали нещата.

В заключение, силно се съмнявам феновете на романите на Артър Конан Дойл да харесат тази „адаптация“. И докато „Шерлок Холмс“ от 2009г. можеше да мине между капките в това отношение, защото все пак показваше защо „Шърли“ е най-добрият детектив на своето време, то продължението му „Игра на сенки“ изостава много в това отношение. Пък и за какво ти е да използваш дедуктивни методи, след като владееш безупречно бойни изкуства? Сред останалите негативи на филма е и това, че е прекалено дълъг и бясното темпо не променя факта, че към края започва да доскучава. Крайният резултат е просто една добра екшън-комедия, която обаче можеше да е нещо много повече.

Оценка: 6.7/10

IMDB: 7.7

RT: 60%

Metacritic: 48/100

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s