Да убиеш комар с базука

Posted: 25.02.2012 in Покер
Етикети:,

Публикувам статия от сайта capital.bg относно приемането на новия Закон за хазарта. Досега ни надуха главите за ACTA и благодарение на народното недоволство търговското споразумение няма да бъде прието в България (все още), но все пак правителството тихомълком прокарва механизъм, който ще позволява следенето и филтрирането в Интернет. Оригиналната статия можете да откриете тук.

Да задължиш със закон интернет доставчиците да филтрират целия трафик, минаващ през техните мрежи, е като да сложиш по един полицай на всяка улица и да очакваш от него да проверява всяка минаваща кола и пътниците в нея за нарушения. Изисква се страшно много ресурс, резултатът насреща е, меко казано, неясен и се блокира цялото движение.

Точно това обаче се опитва да направи държавата, като предлага интернет доставчиците да филтрират и ограничават достъпа на българските потребители до всички нелицензирани в страната сайтове за залагания. Конкретната забрана ще влезе в сила, ако бъде приет новият Закон за хазарта във вида, в който се обсъжда в момента. За разлика от спорното международно споразумение Anti-Counterfeiting Trade Agreement (АСТА), което изкара повече от 5 хил. души на протест в центъра на София, тук заплахата за свободата в интернет и нарушаването на фундаментални граждански права не е потенциална, а директна и реална.

Принципната идея на държавата е да ограничи хазартните сайтове, които не искат да се лицензират и да плащат данъци в страната. На теория така би трябвало да защити потребителите, да гарантира на останалите хазартни оператори лоялна конкуренция и да увеличи постъпленията в бюджета. На практика обаче чрез тези мерки държавата се опитва да убие комар с базука. Международният опит показва, че те не само няма да доведат до желания ефект (виж другия текст), но са лесни за заобикаляне и скъпи за прилагане.

За сметка на това България ще влезе в противоречие с редица правни европейски актове: Хартата на основните права на Европейския съюз, Европейската конвенция на правата на човека и няколко директиви.

Най-опасният пряк резултат от приемането на Закона за хазарта в сегашния му вид обаче е създаването на прецедент в българското законодателство, който позволява филтриране и следене на интернет. Това не само може да се използва за разширяване на обхвата на следенето в бъдеще, но и за злоупотреби от страна на силовите структури. Те ще се изправят пред изкушението да използват вменените задължения на интернет доставчиците, за да получават информация, до която иначе не биха имали достъп, и това не е за подценяване.

Интернет доставчикът да ме пази?
Спорният законопроект вече мина на първо четене в парламента. В първоначалния текст беше записано, че Държавната комисия по хазарта (ДХК) може да взема решения за филтриране на сайтове, чрез които се организират хазартни игри от лица, които не са получили лиценз. Kакто и за ограничаване на достъпа на интернет потребители до такива сайтове.

„Възможно е, прави се, правят го много страни. Не е необходимо тези оператори да получават в приходи печалби от нашата страна да отиват към тях“, обясни при обсъждането на проекта в бюджетна комисия Сергей Кацаров, който е член на ДХК.

Интернет доставчиците обаче са категорични, че държавата не трябва да им вменява задължение да филтрират съдържанието, което преминава през техните мрежи. Поради общата формулировка в законопроекта на практика това може да означава, че доставчиците ще са принудени да следят целия трафик, който преминава в тяхната мрежа.

Според юристи пък чрез проектозакона директно се дават много широки и неопределени правомощия да бъде извършвана дейност в интернет, която не отговаря и противоречи на основни стандарти, свързани с човешките права.

Спорният текст едва ли ще отпадне на второ четене. Според депутати той просто ще бъде променен и допълнен: Държавната комисия по хазарта ще поддържа на интернет страницата си списък с интернет сайтове, за които е взето решение за филтриране и ограничаване на достъпа. А всички доставчици на интернет ще са длъжни ежедневно да проверяват списъка. Как точно ще се осъществява тази дейност – ще се определя с инструкция.

„Новият текст просто е по-конкретен. Но е абсурдно да се мисли, че като обявиш няколко сайта за лоши, това ще им навреди. По-скоро ще е най-хубавата реклама за тях. Защото всички ще разберат, че точно те не плащат данъци и ще дават по-големи бонуси и хората ще искат да играят там“, контрира Невен Дилков, председател на УС на Сдружението за електронни комуникации (СЕК).

Ще наруши правата ми

С идеята си да филтрират сайтовете за залагания без лиценз депутатите не откриват топлата вода. Подобни опити се правят и в други европейски държави. Въпросът е, че по казуса с филтрацията вече се е произнесъл и Европейският съд в Люксембург, и то негативно (с Решение по дело C-70/10 и Решение по дело C-360/10). Според Тереза Манджукова, юрист в Програма достъп до информация, филтрирането е отхвърлено от практиката на съда на ЕС, защото то нарушава редица норми – Хартата на основните права на ЕС, Европейската конвенция на правата на човека и няколко директиви. Най-вече тази за електронната търговия. В нея е разписано, че доставчиците на интернет по принцип не са отговорни за дейността на клиентите си в мрежата и държавите членки не трябва да ги принуждават да я следят.

Взимайки предвид тази съдебна практика, преди седмици Административният съд в Дюселдорф (Германия) например постанови, че Deutsche Telekom не трябва да блокира достъпа до интерет сайтовете за залагания, които са незаконни съгласно германското законодателство. Искането за забраната им беше отправено от местната областна администрация.

В допълнение – филтрирането на достъпа до сайтове от интернет доставчиците е критикувано от Европейската комисия в процедурите по нотификация на проектозаконите за хазарта на Полша, Белгия, Дания, Кипър, Испания и Германия, твърди представител на един от големите онлайн сайтове за залагания. Детайлните коментари на комисията по тези законопроекти обаче са поверителни и не се публикуват.

„Трудно е да се определят последиците от приемането на българския проектозакон. При всички положения е ясна процедурата и съществуващата съдебна практика, която категорично показва, че филтрирането е недопустимо, защото е непропорционално и в противоречие с основни права и принципи на ЕС“, допълва Тереза Манджукова.

Има и други опасения. Те са свързани с факта, че формулировката в проекта е твърде обща, а детайлното разписване ще се случи чрез подзаконов акт. Това ще създаде проблеми, защото ограничаването на гореспоменатите права може да се случи само чрез закон, разяснява Тереза Манджукова.

Остава и основателното притеснение, че след като вече е изградена инфраструктурата за филтрация на интернет, държавата ще се изкуши да я използва и за други цели.

Пазарът също губи

Евентуално приемане на новия Закон за хазарта в този му вид ще окаже и сериозен икономически ефект върху компаниите, които доставят интернет. „Ако се наложи да инвестираме в ново оборудване за следене на трафика, това неминуемо ще се отрази и върху цените на крайните услуги“, твърдят представителите на бранша.

Освен че ще е скъпа, подобна мярка се заобикаля бързо. Най-лесният вариант за това е използването на т.нар. прокси сървъри. Те са достъпни до всеки потребител, който има достатъчни познания, за да търси в Google и използването им не изисква задълбочени умения.

Ако пък се прибегне до ограничаване на достъпа до сайтове чрез блокиране на техните домейни, на мястото на старите адреси бързо ще се появяват нови с леко променени имена или ново разширение (com, net, org и т.н.). А това означава постоянна игра на котка и мишка, в която ще се пропилее страшно много енергия, без да има ефект.

„За добро или за лошо контрол в интернет се прави много трудно“, казва Невен Дилков и добавя, че в момента интернет е средата с най-голямо доверие сред хората. „Ако политиците въведат контрол, и този канал на информация ще загуби своето доверие. От това ще пострада цялото общество и най-вече политическите партии“, уверен е той.

И все пак интересът на фиска трябва да се защити. А и компаниите, които решат да се лицензират по изискванията на българското законодателство и плащат данъци тук, ще станат неконкурентни на тези, които също са на пазара, но като нелегални. Според самите интернет оператори обаче решението не е във въвеждането на филтриране, а в преследването на собствениците на нелицензирани хазартни сайтове чрез съда.

„Опитът на други европейски страни с регулирани пазари показва, че на черния пазар не може да се противодейства изцяло чрез ограничаващи мерки (финансови или чрез ограничаване на интернет достъпа). Досега единственото ефикасно средство се оказва отварянето на конкурентен пазар с разумно данъчно облагане“, казва Томас Дзокас, директор на bwin.party за Източна Европа.

Това важи особено за малки пазари като българския – ако бариерите за навлизане на нови играчи на него са твърде големи, компаниите просто няма да си правят труда да са легално на него. Така обаче ще се компрометира и първоначалната принципна идея на управляващите – да регулират онлайн хазарта с цел повече данъчни постъпления. В същото време държавата вече ще е създала опасен прецедент в българското законодателство, който позволява филтриране и следене на интернет.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s