Тери Пратчет и Светът на Диска – любими цитати

Posted: 10.07.2012 in Разни
Tags:

Сър Тери Пратчет е култов автор за милиони хора по света и това не е случайно.  Той е писател, притежаващ неподражаем стил и умеещ да разсмива с британско чувство за хумор. Макар и наглед несериозни, книгите му съдържат много поуки и често пародират заобикалящия ни свят по неповторим начин. Книгите на Пратчет са увлекателни, сравнително тънки и се четат на един дъх. Със сигурност хуморът е една от причините да има милиони фенове по света. Ето и извадка от най-готините цитати, които съм открил в творбите на сър Тери Пратчет. Пожелавам ви приятно четене:

– Знаеш ли, че човек не е мъртъв, докато името му все още се изговаря?

– Гилдията на Алхимиците е срещу Гилдията на Комарджиите. Обикновено. Понякога е над нея, или пък под нея, или се разпада на парчета около нея. От време на време питат комарджиите защо продължават да поддържат институцията си срещу една Гилдия, която по грешка на всеки няколко месеца вдига във въздуха Официалната си Зала, а те отговарят: „Прочетохте ли табелата на нашия вход, когато влизахте?“

– Хората смятат, че е твърде странно да има костенурка, дълга петнайсетина хиляди километра, и слон, висок над три хиляди километра, което само доказва, че човешкият мозък не е добре приспособен за мислене и вероятно отначало е бил предназначен за охлаждане на кръвта. Този мозък вярва, че някакви си размери са стъписващи.

– Формално погледнато, формата на управление в Анкх-Морпорк е тирания, което не винаги е същото като монархия, и всъщност дори званието „тиранин“ е донякъде предефинирано от титуляра лорд Ветинари като единствената форма на демокрация, която върши работа. Всеки има право на глас, освен ако не бъде лишен от такова поради възрастови ограничения или факта, че не е лорд Ветинари.

– Изслушването беше изкуство, което усъвършенстваше с годините. Слушаш ли дълго и съсредоточено, хората ще ти кажат повече, отколкото смятат, че знаят.

– Той не беше лош човек, според стандартните определения; по същия начин, по който разнасящият чума плъх не е — от безпристрастна гледна точка — лошо животно

– Класът учеше за някакво въстание, в което някакви селяни искаха да престанат да бъдат селяни и тъй като благородниците бяха победили, бяха престанали да бъдат селяни наистина бързо.

– Вероятно има светове, — размишляваше капитан Ваймс в неговите мрачни периоди — където няма магьосници (които заключват мистериозно гостната) или зомбита (случаите на убийства бяха наистина странни, когато жертвата беше главния свидетел) и където от кучетата можеш да очакваш да не вършат нищо през нощта, а не да щъкат наоколо и да си приказват с хората.“ Капитан Ваймс вярваше в логиката, по почти същия начин, по който пустинникът вярва в леда — т.е., тя беше нещо, от което наистина се нуждае, но този свят просто не беше подходящ за нея.

– Казват, че имало два вида хора. Когато получат чаша, напълнена до половината, едните казват: „Тази чаша е наполовина пълна.“ Другите пък отбелязват: „Тази чаша е наполовина празна.“
Светът обаче принадлежи на онези, които щом зърнат такава чаша, се разгорещяват: „Каква е тази чаша, а? Питам ви — каква е тази чаша?! Значи това е моята чаша, а? Няма да стане! Моята беше пълна догоре! И доста по-голяма!“
В отсрещния край на барплота светът е пълен с хора от другия вид, чиято чаша е пукната или разлята нарочно (обикновено от хората, които настояват за по-голяма чаша), или пък изобщо си нямат чаша, защото все не успяват да привлекат вниманието на бармана).
– Веселка съзнаваше, че Командир Ваймс не обича фразата „Невинният няма от какво да се страхува“, вярвайки че невинният има да се страхува от много неща, най-вече от виновния, а в дългосрочен план дори повече от хора, които казват неща като „Невинният няма от какво да се страхува“.

– Бе забелязал и известна прилика между секса и готварското изкуство. Хората се увличат и по двете, понякога си купуват дебели книги, пълни със сложни рецепти и занимателни картинки, и огладнеят ли достатъчно, започват да творят невероятни пиршества… във въображението си. А за вечеря се задоволяват с пържени яйца и картофки, стига да са свястно приготвени и да има малко салатка от домати.

– „Имаме много опит в нямането на опит — поясни Леля Ог щастливо.“

– „В самия строеж на Вселената е вградено правилото, че човекът, който винаги ви е карал да го чакате десет минути, точно в деня, когато вие закъснеете с десет минути, ще се е освободил по-рано и многозначително няма да спомене нищо за случката.“

— Значи се опитваш да ми подскажеш, че хората имат нужда от…фантазии, за да понасят живота?
— ХОРАТА ИМАТ НУЖДА ОТ ФАНТАЗИИТЕ, ЗА ДА БЪДАТ ХОРА. ЗА ДА БЪДАТ СРЕДОТОЧИЕТО, КЪДЕТО СЕ СРЕЩАТ ПАДНАЛИЯТ АНГЕЛ И МАЙМУНАТА, ИЗПРАВЯЩА СЕ НА ЗАДНИТЕ СИ ЛАПИ.
— И затова си имаме феи? Дядо Прас? Дребни гад…
— ПОЗНА. ТОВА Е НАЧАЛОТО. ПЪРВО СЕ УЧИТЕ ДА ВЯРВАТЕ В МАЛКИТЕ ЛЪЖИ.
— За да повярваме и в големите?
— ДА. В СПРАВЕДЛИВОСТТА. В МИЛОСЪРДИЕТО. В ДЪЛГА…
— Нямат нищо общо помежду си.
— НИМА? ТОГАВА ВЗЕМИ ВСЕЛЕНАТА И Я СТРИЙ НА НАЙ-ФИН ПРАХ, ПОСЛЕ Я ПУСНИ ПРЕЗ НАЙ-ДРЕБНОТО СИТО. И НАКРАЯ, АКО МОЖЕШ, МИ ПОКАЖИ ПОНЕ ЕДНО АТОМЧЕ СПРАВЕДЛИВОСТ, ЕДНА МОЛЕКУЛА МИЛОСЪРДИЕ. А ВЪПРЕКИ ТОВА ВИЕ ПОСТЪПВАТЕ СЯКАШ ИМА НЯКАКЪВ ИДЕАЛЕН РЕД В СВЕТА, СЯКАШ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА СЪЩЕСТВУВА НЯКАКВА…„ПРАВОТА“, ПО КОЯТО ДА СЪДИТЕ ЗА ВСИЧКО

– Клиентите на „Барабана“ се славеха с демократичния си подход към агресивността. Харесваше им да видят, че всеки е получил по малко. Затова, макар публиката да беше стигнала до консенсус, че триото се състои от скапани музиканти и следователно е подходяща мишена, бяха избухнали най-различни битки, тъй като хората биваха удряни от зле насочени изстрели, или пък, защото не се бяха били цял ден, или просто се опитваха да стигнат до вратата.

— Какви студенти, бе? – изръмжа Архиканцлерът.
— Не се ли сещате, господине? Онези по-кльощавите и бледите? Нали сме в университет? Те са задължителна част от пейзажа, като плъховете

– Преподавателите на Ринсуинд единодушно бяха заключили, че той е роден магьосник толкова, колкото рибите са родени алпинисти.

– Двуцветко беше турист – първият, видян някога на Диска. Турист, според Ринсуинд, означаваше идиот.

– Имаше шанс за оцеляване колкото трикрак таралеж на магистрала с 6 платна.

– Библиотекарят го изгледа с поглед, какъвто останалите хора пазят специално за онези, които казват нещо подобно на: „Какво толкова лошо има в геноцида?“

– Библиотекарят посочи с няколко изненадващо оскъдни жеста, че повечето магьосници и с две ръце не биха могли да си намерят собствените задници.

– Късмет ми е презимето, – измънка Ринсуинд, – ама Лош ми е името.

– Миришеше на човек, предпочитащ да мята всичките си чорапи по стената и да обува онзи чифт, който не залепне.

– Някои пирати се сдобиваха с безсмъртие чрез страхотни прояви на жестокост или с отчаяна смелост. Други стигаха до безсмъртието като натрупваха несметно богатство. Но още преди много време капитанът беше взел принципното решение за себе си да се сдобие с безсмъртие, като не умира.

– Чувстваше се като човек хвърлил снежна топка заради случайна прищявка, само за да види как лавина поглъща 3 ски-курорта.

– Прекрачиш ли ръба на пропастта животът ти придобива съвсем определена посока.

– Два вида хора се надсмиват над законите – първите ги нарушават, а вторите ги създават.

– Учените са изчислили, че шансът наистина да съществува такава очевидна нелепост е едно на милион. Но магьосниците са пресметнали, че шансовете едно на милион се сбъдват десет пъти от десет.

– Конят беше добре гледан, с лъскав косъм и общото впечатление за ненадминат боен кон съвсем малко се разваляше от пръстена за хемороиди, прикачен към седлото

– Когато станеше въпрос за Анкх-Морпорк, поетите се съгласяваха, че така би изглеждал Адът, ако там загасят огньовете и заселят стадо дрисливи крави за около година.

– Общо взето, алхимиците в Анкх-Морпорк успяваха единствено да превръщат златото в по-малко злато.

– Анкх може би е единствената река в света, върху която разследващите могат да очертаят с тебешир позата на трупа.

– Реката се влачеше мудно по дъното на коритото си като студент около единайсет часа сутринта.

– Песимист е дума, измислена от оптимистите, за да описват хората, които виждат нещата такива каквито са.

– Верминът е черно-бяло животинче, сродно на лемингите, и се среща в студените земи около Главината. Кожата му се добива рядко и трудно, затова се цени много, особено от самия вермин. Себичната гадинка е готова на всичко, за да не се раздели с нея.

– Доводите на разсъдъка подсказваха, че има две причини Ридкъли още да заема поста си. Едната — той никога, за нищо на света не променяше мнението си. Другата — често минаваха няколко минути, докато осмисли някоя нова за него идея. Това е неоценимо качество у един ръководител, защото ако някой упорства да му обяснява все СЪЩОТО повече от две минути, явно то е достатъчно важно. Ако пък се предаде за някаква си жалка минута, значи изобщо не е трябвало да му досажда.

– Да изречеш метафора пред Ридкъли беше като да размахаш червен парцал пред б… –  ами като да кажеш нещо дразнещо на някой много раздразнителен тип.

– Той би се затруднил дори да спаси гумено пате от удавяне.

– „Бях пиянде“, казва Ваймс, „не ми стигнаха пари, за да съм алкохолик“.

– Сержант Колън дължеше трийсет години щастлив семеен живот на факта, че г-жа Колън работеше по цял ден, а Сержант Колън работеше по цяла нощ. Те си общуваха посредством бележки. Той й приготвяше чая преди да излезе нощем, а тя му оставяше закуската вкусна и топла във фурната сутрин. Имаха три големи вече деца и Ваймс предполагаше, че са се родили в резултат на изключително убедително писане.

– Трябваше да пропътува почти хиляда километра и изненадващо, времето мина съвсем безметежно. Хората, които са доста по-високи от шест стъпки и почти толкова широки в раменете, често имат безметежни пътувания. Разбойници изскачат срещу тях иззад скалите, а после казват разни неща, като: „О, извинявайте. Взех ви за някой друг.“

– Той обясняваше на хората, че са готини типове, и те знаеха, че не са готини типове, но начинът, по който им го казваше, ги караше да му повярват за известно време. Веднъж някой да помисли, че те са добри и почтени граждани — просто е немислимо да го разочарова човек.

– Ноби никога никого не поглеждаше право в очите. Той се вгледа удивено в дясното ухо на Керът.

– Един от по-маловажните закони на приказната вселена гласи, че всеки невзрачно изглеждащ мъж, който по някаква причина е трябвало да се предреши като жена, изведнъж става изключително привлекателен за различни иначе напълно нормални мъже, с изключително развеселяващи резултати, както твърдят древните свитъци. В конкретния случай на вселенските закони им се налагаше да се преборят с ефрейтор Ноби Нобс. И те се предадоха.

– Полицай Детритус, Градски Страж на Анкх-Морпорк, охраняваше Сградата на Операта. Това беше подход към пазенето, който беше заел от Сержант Колън. Когато си съвсем сам насред някоя дъждовна нощ, иди и пази нещо голямо с удобни, надвиснали стрехи. Колън беше следвал тази политика с години, в резултат на което не беше открадната нито една съществена забележителност

– По природа джуджетата не бяха религиозен вид, но в един свят, където подпорите на шахтите можеха да се съборят без предупреждение, а кухините, пълни с газ, внезапно можеха да експлодират, те бяха разбрали нуждата от богове като един вид свръхестествения еквивалент на каската. Освен това, когато си удариш палеца с четирикилограмов чук, хубаво е да има по кого да богохулстваш. Необходимо е да си много специален и решителен тип атеист, за да подскачаш нагоре-надолу, затиснал ръка под мишница и да крещиш: „О, произволни флуктуации във времепространствения континуум!“ или „Аааргх, примитивен и овехтял възглед на патерица!“

– Наблюдаваха с онова слисване, с което глутница вълци може да се фокусира върху шепа овце, които не само че са доприпкали в сечището, но и закачливо си играят и блеят.

– Мнозина чувстват, че са призвани за монашеството, но това, което наистина чуват, е един вътрешен глас, който им казва: „Това е работа на закрито без физическо натоварване. Нали не искаш да си орач като баща си?“

– А всичко това означаваше следното: няма почти никакви крайности и на най-лудия психопат, които да не могат с лекота да бъдат повторени от нормален, възпитан семеен мъж, който просто ходи на работа всеки ден и има какво да върши. На Ворбис му харесваше да знае това. Човек, който знае това, знае всичко, което трябва да се знае за хората.

– Ефибианците вярваха, че всеки човек трябва да има избирателно право.* На всеки пет години някой биваше избиран да бъде Тиранин, стига да можеше да докаже, че е честен, интелигентен, разумен и че може да му се има доверие. Незабавно след като го изберяха, разбира се, ставате очевидно за всички, че е криминален луд и напълно се разминава с възгледите на обикновения уличен философ, който си търси хавлиената кърпа. И после, пет години по-късно, те избираха нов тиранин, досущ като предишния, и наистина беше удивително как може интелигентни хора да продължават да правят една и съща грешка.
[* Стига да не е беден, чужденец или лишен от това право поради лудост, глупост или факта, че е жена.]

– Ненамесата в събитията е като обещание да не плуваш. Абсолютно никога не го нарушаваш, освен ако не се озовеш във водата.

– Акулата не се замисли. Този процес е неприсъщ за акулите. Знакът „=“, общо взето изчерпваше мисленето им. „Виждам“ = „изяждам“

– Лицето му подсказваше, че в предишните си прераждания може да е бил кон, а в сегашното се е разминал на косъм със същата участ. Хората почти винаги оставаха с впечатлението,че ги зяпа със зъбите си.

– После обаче човек отхапваше от наденичката и научаваше за кой ли път, че Диблър Сам Си Прерязвам Гърлото успява да употреби и онези части на животното, които и самото животно не подозира, че притежава. Диблър бе стигнал до прозрението, че ако сложиш в изобилие пържен лук и горчица, ще накараш хората да ядат каквото и да било.

– Лицето му грейна, щом видя непознат. Продавачът обичаше да среща хора, които още не са купували някоя пирожка със свинско от него.

– Глупавите хора са способни да направят това, за което умните дори не се осмеляват да помислят.

– Задружното теглене на колата е цел на деспотизма и тиранията. Свободните хора теглят всеки в своята посока. Няма друг път за прогреса…

– Събирането на данъци, господа, в голяма степен прилича на млеконадоя. Номерът е да изстискаш максимално количество мляко при минимум мучене.

– Облагането с данъци е изтънчен начин да искаш пари със заплаха

– Лорд Ветинари се взираше с голямо внимание, защото от многогодишния си опит беше установил, че съсредоточеното слушане на събеседника обикновено го изважда от равновесие.

-„Veni, vermini, vomini – дойдох, натрясках се, издрайфах се?“

-„Vizi, veneri, vamoozi – посетих, прихванах срамна болест, чупих се.“

– Сам Ваймс беше способен да извършва паралелна обработка на данните. Повечето женени мъже притежават това умение. Научават се да ровят в собствените си мисли, но в същото време да слушат какво говорят съпругите им. А слушането е твърде важен процес, защото във всеки миг могат да бъдат изпитани. Затова се поддържат в готовност да повторят дума по дума последното изречение. Жизнено необходим белег на майсторството е и бдителната проверка на диалога за ключови фрази от рода на „и обещаха да го доставят още утре“, „а аз ги поканих на вечеря утре“ или „могат да ги тапицират в небесносиньо, и то съвсем евтино“.

— Сещате ли се защо някой е решил да го убие?
Тролът се почеса по главата.
— Ми щото е искал да пукяса. Сериозна причина.

– Беше жена в такива количества, които едва можеш да вместиш, без да получиш накрая две жени.

– Гледаше както месар се взира в стадо овце.

– Беше осем часа сутринта, време, когато пияниците или се опитват да забравят кои са, или да си спомнят къде живеят.

– Последните думи в живота на мнозина някогашни владетели са били: „Не можеш да ме убиеш, защото имам магическа… Аааргх!“

– Нямаше спор, че се изнасят лекции, защото бяха вписани черно на бяло в учебната програма. Фактът, че никой не присъства, беше несъществена дреболия. Понякога се чуваха твърдения, че в такъв случай лекциите не се изнасят изобщо, но никой не ги посещаваше, за да провери дали е вярно. Освен това бе изтъкнат контрааргументът (от Лектора по Оплетено мислене), че лекциите се провеждат по същество, значи всичко е наред. Затова обучението в Университета се опираше предимно на прастария метод да събереш множество млади хора в близост до множество книги с надеждата, че нещо ще прескочи от едното множество в другото. А младите хора съответно се поставяха в близост до кръчмите и пивниците със същата надежда.

– Неориентираната и безпокойна навалица се разтвори пред него като море пред пророк хидрофоб.

– Всъщност беше неимоверно трудно някой да прояви неодобрение към госпожица Сюзън в нейно присъствие, защото тя го приковаваше със своя Поглед. Не че беше някак застрашителен. Просто никой не искаше преживяването да се повтори.

– Сюзън беше способна да лиши от самообладание и планински ледник.

– Беше онзи тип образование, което прилича на болест, предаваща се при полов контакт. Първо, прави те негоден за някои призвания в живота, второ, подбужда те на свой ред да предадеш заразата.

– Въпреки това се молеше разпалено, както подобава на атеист, който изведнъж е обзет от надеждата, че е сбъркал в убежденията си.

– Знаеше какво става, когато по-старшите магьосници решат да помогнат някому. Все едно подаваш чаша вода на удавник.

– Сквернословията бяха приглушени и на чужд език, обаче псувните си имат лесно за разбиране международно звучене.

– Игор бе виждал по-естествена усмивка и на лицето на мъртвец.

– Насърчи го фактът, че коларят имаше вид на човек, който ще даде правилния отговор само в 6 от 10 случая, ако го попитат как се казва.

– Откраднеш пет долара и ще си мръсен крадец. Откраднеш ли обаче хиляди долари, ще си герой или правителство.

– Дрехите му изглеждаха така, сякаш самички се бяха скупчили около него, да се посгреят.

– Постигнатият консенсус гласеше: ако голямо число хора се изпратят да щурмуват планината, то може би от падащите камъни ще оцелеят достатъчно, за да превземат цитаделата. Това, всъщност, е основата на военното мислене.

– Би трябвало да е невъзможно да се хилиш похотливо, когато за целта разполагаш само с човка, но папагалът успя да се справи.

– Няма спор, че е важно умът ти да е ясен, когато се явяваш на изпит. Немалко забележителни кариери като чистене на улици, бране на плодове и свирене на китари по спирките на метрото са започнали поради неразбиране на този простичък факт.

– Той казва, че боговете обичат да виждат някой атеист наоколо. Дава им мишена, в която да се целят.

– Автентичната тъпота всеки път надминава изкуствения интелект.

– Вероятно последният, който е познавал устройството, е бил измъчван до смърт преди немалко години. Или веднага след инсталирането му. Премахването на изобретателя е традиционен похват в опазването правата на патента.

– „ИМА И ПО-ДОБРИ НЕЩА В СВЕТА ОТ АЛКОХОЛА, АЛБЪРТ.“ -„О, да, сър. Но алкохолът един вид компенсира това, че не можем да ги имаме.“

– Той се приземи тежко върху шумата, спусна десетки малки крачета и се извърна тромаво да погледне към шамана. Тоест, не че имаше лице, но дори и през митологическата мъгла, шаманът с ужас съзнаваше, че го гледа. И то не с добро око. Удивително е колко злобни могат да бъдат една ключалка и няколко дупки от чеп.

– Настъпи дълго мълчание. После малко по-късо мълчание. После старият шаман каза предпазливо:
— Нали не видя току-що как двама минаха оттук, възседнали метла с главите надолу, като си крещяха и се обиждаха един друг?
Момчето го изгледа спокойно.
— Съвсем не — каза.
Старецът въздъхна с облекчение:
— Слава тебе, господи — каза. — И аз не видях.

– Няколко дървета се опитаха да го заговорят, но Ринсуинд беше почти сигурен, че това не е нормално поведение за дървета и не им обърна внимание.

– Ринсуинд умееше да крещи за милост на деветнадесет езика, а просто да крещи — на още четиридесет и четири.

– Много пъти беше гледал Смърт в лицето, или, по-точно много пъти Смърт бе гледал задната част на бързо отдалечаващата му се глава и внезапно перспективата да живее завинаги не му се понрави.

– Мнозина на този свят бяха свикнали да се ориентират по Ринсуинд като по миньорско канарче и допускаха, че щом той още се държи на краката си, но не е избягал, значи има поне някаква надежда.

– Мразеше оръжията, и то не само защото твърде често някой ги насочваше срещу него. Знаеше добре, че имаш ли оръжие, загазваш още по-зле. Хората тутакси те застрелват, ако си въобразят, че се каниш да им сториш същото. Но ако си с голи ръце, честичко решават първо да побъбрят. Вярно, най-често ръсят неприятни приказки, например: „Готин, изобщо не можеш да си представиш какво ще те правя след малко.“ И все пак това отнема време. А Ринсуинд можеше да употреби няколкото секунди за какво ли не. Преди всичко за да ги изживее.

– Уверявам Ви, че подобна мисъл даже не ми е минавала през ума, Господарю. — Наистина ли? Тогава, ако бях на твое място, бих дал лицето си под съд за клевета.

– Изглеждаше нервен като атеист насред гръмотевична буря.

– Вероятно последният звук, преди Вселената да се смачка като настъпена хартиена шапка един ден, ще бъде нечий невинен въпрос: „А какво ще стане, ако направя ей това?“

– Грешният правопис може да бъде фатален. Например алчният Сериф от Ал-Юби веднъж бе проклет от един зле образован бог и в продължение на няколко дни всичко, до което се докоснеше, се превръщаше в „залто“. Случи се така, че Залто бе името на малко джудже от една планинска общност на стотици мили оттам, което по магичен начин бе довлечено до кралството и безжалостно размножено. След около две хиляди Залтоси магията се изтощи. В днешно време населението на Ал-Юби е известно с необичайно ниския си ръст и злонравие.

– Това не беше храна; беше това, което ще стане храната, ако е била добра и е отишла в рая на храните.

– А-а, дезертьори… И при нас имаше. В кавалерията! Как би нарекъл мъж, изоставящ коня си?
— Пехотинец?

– Хората на страната на Народа неизменно оставаха разочаровани, каквото и да се случи. Откриваха, че Народът не е склонен да бъде благодарен, признателен, прозорлив или послушен. Народът по-скоро беше дребнав, тесногръд, не особено умен и дори подозрително настроен към умните. Затова децата на революцията винаги се натъкваха на твърде стар проблем — не само управниците са неподходящи (това си е очевидно), ами и Народът не е какъвто трябва.

– Що за човек трябва да си, за да поставиш известен престъпник начело на важен клон на правителствения апарат? Добре де, що за човек, като не броим средностатистическия избирател?

– Бог не си играе на зарове с Вселената; той играе неразгадаема игра, която Сам е сътворил и би могла да се сравни — от гледна точка на останалите играчи — с това да играеш някаква крайно мътна и сложна разновидност на покера в стая, тъмна като в рог, с никакви карти, с безпределни залози и с раздавач, който не ви обяснява правилата и през цялото време се усмихва.

Свързани теми:

Тери Пратчет и Светът на Диска – Ринсуинд

Тери Пратчет и Светът на Диска – Стражата

Advertisements
Коментари
  1. Анонимен каза:

    prosto niamam komentar za genialnosta na tozi 4ovek

  2. […] Тери Пратчет и Светът на Диска – любими цитати […]

  3. […] Тери Пратчет и Светът на Диска – любими цитати […]

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s