Черният рицар: Възраждане (The Dark Knight Rises) – ревю

Posted: 01.08.2012 in Кино
Етикети:

Черният рицар: Възраждане безспорно беше един от най-силно очакваните филми за тази година (даже го сложих на второ място в тази класация). Твърде голям фен съм на Кристофър Нолан, както можете да забележите по любимите ми филми, така че за мен това със сигурност трябваше да бъде сред филмите на 2012… Да, правилно, трябваШЕ. Съзнавам, че в интернет се появиха доста крайни мнения на различни блогъри, които масово оплюват последния филм от трилогията за Батман. Аз няма да бъда толкова краен, защото имаше и доста неща, които ми харесаха, но и няма да си кривя душата – братята Нолан можеха да се справят и по-добре.

Какво имахме дотук?

„Батман в началото“ постла добре почвата, поднасяйки ни мрачна и реалистична атмосфера, протагонист, раздиран от сериозни вътрешни борби, антагонист със сравнително адекватен план за действие (макар и тъпа мотивация) и т.н. Е, имаше си и слаби страни като на моменти скучноватата история, необяснимите интеракции между добрия и лошия и не на последно място Кейти Холмс. Като цяло сносен филм, който обаче така и не ме грабна. „Черният рицар“ вече беше доста близо до шедьовър (поне що се отнася филм по комикс) и то не само заради Хийт Леджър (и въпреки Маги Джиленхоу). Имахме си ултимативния злодей, който издуха незапомнящия се  Рас Ал Гул и който ни достави цялото шоу, но паралелно наблюдавахме и развитието на образите на самия Батман и на Харви Дент (винаги ми е харесвало добре написаните истории за възходи и падения). Нолан почти напълно избяга от комиксовата атмосфера, което беше най-доброто му възможно решение. На моменти имах чувството, че гледам нещо снимано от Скорсезе, като изключим човека с костюма на прилеп и неприятния глас. В общи линии поне в моите очи двата филма вдигнаха доста летвата в сравнение с Бъртъновите (които така и не успях да харесам), пък да не говорим за шаренийките на Джоел Шумахер.

Какво ни представи Нолан и брат му (Нолан) в „Черния рицар от кв…: Възраждане“?

През главата на средностатистическия зрител на излизане от киносалона вероятно минават следните три мисли: „Бейн е ебахти буцата мускули“, „Жената-котка е пичка“ и „Абе този край не съм ли го гледал някъде?“ (или пък „Абе къде мога да се изпикая“ в зависимост от количеството поети течности). Поне съдейки от imdb, на средностатистическия зрител филмът ще да е допаднал доста. През моята глава обаче минаваха други три мисли „Защо не съм чак толкова впечатлен?“, „Какво объркаха братята Нолан?“ и „Кому беше нужен толкова клиширан край?“

Не знам от къде да започна, така че ще карам безразборно (следват спойлери, така че четете на свой риск) . Няколко думи за главния злодей (поне до към края) Бейн. Доста хора се чудят и маят заради странното озвучаване на героя. На мен обаче ми хареса по няколко причини – придава на лошия търсената допълнителна нотка налудничавост, избягва от клиширания Дарт Вейдър-ски стил (какъвто повечето всъщност очаквахме), а и реално така би трябвало да звучи човек, ако му напъхаш някакви странни тръби в носа и устата (е, не съм пробвал). Самият му образ е готин – човешко същество, доближаващо се по сила и жестокост до хищно животно. Физическата му мощ е смазваща и дори Батман изглежда като бледа ученичка пред него, а начинът по който убива с една ръка всеки, който не го кефи, е повече от стряскащ. Том Харди прави каквото може, въпреки че трябва да „играе“ само с очите си. Разочарован съм обаче, че в края ореолът му на садистично копеле и на истински криминален mastermind отиде в канала, а пък смъртта му може да бъде описана само с фейспалм.

Другите нови герои, които уж трябва да движат действието са ченгето Блейк и жената-котка Селина. Жал ми е за Джоузеф Гордън-Левит,  защото образът му, дори не е двуизмерен, а и със сигурност е най-скучният от всички. Актьорът се старае, макар че сигурно съзнава, че единствената причина да фигурира на екрана е това, че в края трябва да се превърне в наследник на Батман, на символа и бла-бла. Иначе съвсем спокойно можехме да минем и без него, за да има време поне за развитието на образа на Марион Котиар, която можеше да е един адекватен и силен образ на женски злодей, а не някаква неприятна кръпка върху и без това съшитата с бели конци история. За Хатауей като жената-котка мнението ми е позитивно. Самият факт, че в нито един момент не ме подразни, е достоен за адмирации.

Сценарият има доста слаби места, като повечето ни връхлитат след средата на филма. Началната сцена със самолетите не е толкова впечатляваща, колкото очаквах (и е далеч от тази в банката в „Черния рицар“). Следват терзанията на Гордън, терзанията на Брус Уейн и въвеждането на Селина и Блейк. Малко странно е, че Блейк скоро нахълтва в имението на Уейн и му съобщава, че знае, че той е Батман, но пък доказва, че всеки трезвомислещ човек вече трябва да се е досетил за това (с изключение на Гордън, на когото му трябват цели 3 филма), защото едва ли всеки обикновен готъмец може да си позволи батмобили, летяща кораби и разни други такива джунджурийки. Дори и при нападението над борсата в Готъм сценарият все още изглежда строен. Следва надъхващ ръкопашен двубой между Батман и Бейн, който е може би най-добрата сцена във филма. Сцените в затвора също са добри, макар че магическото изцеляване на гръбнака на нашия човек граничи с научната фантастика и прецаква целия ефект.

Тук обаче достигаме до основните въпросителни в сценария. Бейн решава, че ще е готино да взриви Готъм с атомна бомба (идея явно взета от сериала „24“), ама виждаш ли, не веднага, ами след няколко месеца, щото първо трябва да запечатаме всички полицаи под земята (без Блейк естествено и една шепа статисти), да затворим подстъпите към града и да „осъдим“ няколко човека. Разбира се, не след дълго Брус Уейн избягва от своя затвор и по необясним начин в следващата сцена се разхожда из Готъм (ако може да се телепортира, чудно ми е защо беше цялата драма с онова изкачване по стената). Останалото е ясно и със сигурност ще ви заприлича на нещо, което вече сте гледали. Без съмнение изкуственият хепи енд е най-големият минус на филма. Даже не беше изненадващ, след като в един от монолозите на Алфред съвсем директно ни беше загатнато какво да очакваме (доста глупав похват за съжаление). Щях да простя на Нолан отворен край като този в „Генезис“ или поне нещо в стил „Престиж“, но вместо това трилогията завършва почти като „Отмъстителите“, което определено не съответстваше на тона и атмосферата на трите филма.

В сценарно отношение обаче не бих определил „Черният рицар: Възраждане“ за абсолютен провал, дори и само заради факта, че адски трудно да направиш филм с качествен сценарий по комикс, пък какво остава за цели три. Със сигурност има редица неща, които могат да се променят и подобрят, особено в последните 30-ина минути. Атмосферата в Готъм е твърде стерилна и изненадващо се различава ужасно много от видяното в „Батман в началото“, да не говорим колко нюйоркско изглеждаше всичко (което не е чак толкова случайно). В кадър дори влязоха разпокъсани американски знамена, което е просто прекалено… Относно музиката нямам право да се обаждам, но ми беше твърде безлична в повечето моменти. Нолан има още какво да подобрява и в екшън сцените си, като изключим ръкопашните двубои, които са сравнително добри и разбира се сцените с взривове из целия град (едно от малкото запомнящи се визуално неща и прекрасна операторска работа).

Към края и няколко думи за Крисчън Бейл. Пичът се оказа доста кадърен избор за Брус Уейн и успя да изиграе правдоподобно сцените, в които е сломен (дали физически, дали заради загубата на „любимата“), както и диалозите с Алфред и Лушъс. Всъщност само в „Батман в началото“ Бейл имаше шанс да разкрие потенциала си, докато в „Черния рицар“ рядко се появяваше без маска, а във „Възраждане“ сценарият му сервира твърде бързи и донякъде нелогични трансформации.

В заключение – ясно е, че не съм достатъчно впечатлен. Може би летвата беше вдигната твърде високо, може би очакванията ми бяха твърде големи или може би не си дадох сметка, че реално става дума за филм по комикс. А те обикновено свършват твърде щастливо и твърде нелогично. Дали имахме нужда от подобен хепи енд? Убеден съм, че повечето хора ще са „За“. Кристофър Нолан бавно започна да се превръща в прекалено комерсиален режисьор (все пак филмите му вече удрят 1 милиард приходи) и добре знае, че подобни ходове ще му вдигнат още повече акциите. Странно, но въпреки немалкото негативни слова по-нагоре, филмът ми хареса една идея повече от „Батман в началото“. Има си своя чар, има си своите дребни неща, заради които да го харесаш (ако можем да поставим Том Харди в графата „дребни неща“). Липсваше му Жокера и имам чувството, че ако Леджър не се беше споминал, щяхме да видим нещо много по-епично и изпипано. Проблемът на „Черният рицар: Възраждане“ е гадното усещане, че можеше да се получи и много по-добре.

Оценка: 7.5/10

Edit: След второ гледане няколко месеца по-късно  – 6.8/10

Advertisements
Коментари
  1. […] Обективно погледнато филмът не е добър, особено на фона на предишните два. И обективно погледнато може да ти хареса ако не ти правят впечатление сценарните пробойни, чийто брой и размер успя да надмине единствено “Прометей”. Неприятно е, че вместо да направи шедьовър като “Черният рицар”, Нолан е сътворил някакъв опит за мрачен mindless fun със заемки от “Отмъстителите” (например бомбата накрая). Колкото и да е тъп обаче в сценарно отношение, “Черният рицар: Възраждане” успя да ме прикове към екрана и да ме изкефи в някаква степен. Ревюто ми за него – тук. […]

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s