Looper: Убиец във времето – ревю

Posted: 10.10.2012 in Кино
Етикети:

„Looper: Убиец във времето“ определено е сред по-добрите филмови предложения на годината, въпреки че страда от редица слабости. Но няма как и да да е другояче, след като се занимава със сложна материя като пътуването във времето и времевите парадокси. Някъде от „Primer“ насам не се беше появявал качествен филм на подобна тематика, а и самият жанр научна фантастика леко страдаше в последните години, но пък „Looper“ е стъпка в правилната посока.

Режисьор и сценарист на лентата е Райън Джонсън, който се прочу с дебютния си филм „Брик“, а по-късно и с малко по-посредствения „Братята Блум“. Фактът, че сценарият е изцяло негов може би е лек минус, защото в някои аспекти историята определено куца, липсва оригинален подход и качествен коректив. Малко се губи логиката в премиса на целия филм – в бъдещето е изобретен начин за пътуване във времето, но е обявен за противозаконен и се използва единствено от престъпници, за да се отърват от неудобни за тях лица (и съответно телата им), изпращайки ги обратно във времето, за да бъдат разстреляни от т.нар луупъри срещу няколко кюлчета сребро. По някое време тези луупъри ще трябва да разстрелят и собственото си Аз от бъдещето и ако не го направят… ами нещата ще се объркат. Честно казано, ако имаш достъп до технология за пътуване във времето, едва ли ще я ползваш точно за това, но както и да е. Не ми хареса и идеята, че 10% от човечеството е еволюирало до там, че да притежава телекинетични способности, защото липсва каквато и да е база или обяснение за подобно явление. Визията на бъдещето (действието се развива през 2044г.) също е малко разочароваща, въпреки че липсата на повечко футуристичност не е съвсем лоша идея – все пак имаме едно разпадащо се общество, завладяно от бедността, престъпленията, наркотиците и други пороци. Като количество екшънът е в почти идеални пропорции, но качеството му за съжаление не е особено впечатляващо, а и страда от това, че темпото в целия филм не е никак равномерно (някъде около средата имаме твърде продължителни сцени, в които липсва каквато и да е динамика). Факт е обаче, че ако превъзмогнем тези малки слабости и не се замисляме твърде много върху логиката на някои от събитията, то филмът работи.

Да започна и с положителните неща. Повечето от тях са свързани с актьорската игра – Джоузеф Гордън-Левит отдавна се доказа като един от най-добрите млади актьори в момента и бих казал, че се справя много добре в ролята на… Брус Уилис. Повечето от вас вече знаят от трейлърите, че гримът никак не му отива, но въпреки това актьорът стоически се справя със задачата да имитира говора и мимиките на дъртия си колега. Самият Брус пък ни напомня, че точно екшън филмите го направиха суперзвезда и най-после се снима в нещо смислено, след като кариерата му беше започнала прогресивно да запада. Емили Блънт в ролята на майката, Пиърс Ганьон в ролята на малкото странно момченце (гледам да не спойлвам) и Джеф Даниълс в ролята на главатаря на луупърите също се представят на ниво. Позитив е и че главните персонажи са доста добре развити, получаваме достатъчно бекграунд за всеки един от тях и това ги прави по-дълбоки и интересни. Особено важна е трансформацията на героя на Гордън-Левит, който в началото лице в лице с опасността избира лесния начин, а в края – трудния. Филмът дори успява да ни въвлече в доста сериозна морална дилема, което заслужава адмирации. Самата история не е толкова праволинейна и има с какво да ни изненада, а най-хубавото е, че краят е достатъчно смислен и удовлетворяващ.

„Looper: Убиец във времето“ все пак си заслужава, въпреки многобройните си кусури. Историята може и да не е съвсем оригинална, заради множеството препратки към различни филми, но е интересна и провокативна. Режисьорът ни задава и трудни въпроси като например: дали сме способни да убием своето Аз от бъдещето, докъде можем да стигнем в името на любовта, способни ли сме да се жертваме в името на едно по-висше благо, къде е границата на майчината любов, колко е ценен животът на едно дете и как едно събитие може да те бележи за цял живот и да те промени напълно.

Оценка: 7.8/10

Edit: след второ гледане: 7/10

Advertisements
Коментари
  1. Veselin каза:

    Нека сме реалисти. Филмът е всичко друго, но не и 8-ца. Логически издиша почти във всеки момент. Безобразно муден е. Има актьорска игра и хубав свят. Шансът зрителят да го запомни за повече от 2 часа след края на филма е минимален. 2-3 дни по-късно все едно не си ходил на кино.

  2. Павел каза:

    Ами аз съм готов да простя липсата на логика в някои моменти, заради цялостното удоволствие. Филмът не е шедьовърът, на който се надявах, но ми хареса, а и научната фантастика е сред любимите ми жанрове. Разбирам и тези, на които не им е допаднал. Всеки си има вкус.

  3. […] “Looper” беше интересен проект на хартия – режисьорът Райън Джонсън е талантлив, кастът е повече от приличен, а пък идеята с пътуването във времето винаги е била занимателна. На практика филмът си има немалко проблеми, най-вече откъм логическа свързаност, но пък и за миг не е безинтересен. Посветил съм му ревю тук. […]

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s