Тери Пратчет и Светът на Диска – Ринсуинд

Posted: 17.10.2012 in Разни
Етикети:

Чували ли сте за най-некадърния магьосник в света? Той се намира на един Диск, който се е разположил на гърба на четири гигантски слона, които пък са стъпили върху още по-голяма костенурка, носеща се из космическото пространство. За всички фенове на Тери Пратчет е ясно кой е той. За прочелите заглавието на темата – също. Малка част от гения на Пратчет можете да откриете в тази тема, в която съм поместил някои от любимите ми негови цитати (макар че реално те са неизброими). Сега обаче ще ви поговоря за Ринсуинд.

Но първо малко предистория. Запознах се с писанията на сър Тери Пратчет някъде в тийнейджърските ми години, когато в ръцете ми попадна „Фантастична светлина“. Дотогава не подозирах, че четенето може да бъде чак толкова забавно. Ето ви и първия извод – за да приучите някое хлапе да чете, пробутайте му някоя книжка на Пратчет. Всъщност имах щастието да започна книгите от Светът на Диска именно в началото на приключенията на Ринсуинд и именно в тези ми „детски“ години, в които пиперливият хумор и пародирането на фентъзи жанра сякаш беше това, което търсех. Хич не беше трудно да обикна книгите за Ринсуинд. По-късно обикнах книгите за Стражата (силно препоръчвам на малко по-зрелите читатели да започнат със „Стражата! Стражата“), както и малко по-философските „Малки богове“, „Жътварят“, „Истината“, „Крадец на време“, „Пощоряване“ и т.н. Сега обаче да се захващам с Ринсуинд.

„Цветът на магията“ и „Фантастична светлина“ – втората книга се явява продължение на първата, така че двете могат да се разглеждат като една. „Цветът на магията“ излиза през далечната 1983г. и в този период си личи, че Пратчет не е още напълно наясно с цялостния облик на Диска и в частност Анкх-Морпорк. Тук той ни запознава и с Ринсуинд – най-некадърният и бездарен магьосник в историята (Преподавателите на Ринсуинд единодушно бяха заключили, че той е роден магьосник толкова, колкото рибите са родени алпинисти), чиято единствена способност е неволно да се забърква в неприятности…, а и да спасява света от унищожение отвреме-навреме. Ринсуинд определено е гениален образ, пълна противоположност на героите от приказките, който винаги ще избере бягството пред срещата очи в очи с опасността (Много пъти беше гледал Смърт в лицето, или, по-точно много пъти Смърт бе гледал задната част на бързо отдалечаващата му се глава…) . Сред другите му важни характеристики е бързото овладяване на различни езици (Ринсуинд умееше да крещи за милост на деветнадесет езика, а просто да крещи — на още четиридесет и четири), честите му и непринудени срещи със Смърт (друг доста култов образ), както и че той е любимата пионка на Дамата в играта на боговете на Диска. Ролята му и в двете книжки е да бъде екскурзовод на първия турист на Света на Диска – Двуцветко. Тъй като понятието „турист“ е още неизвестно, Ринсуинд заключва, че то трябва да значи „идиот“ и всъщност не е много далече от истината. Двуцветко пък идва от изключително богатата Ахатова империя (много напомняща Китай или Япония) и само с една кесийка от златото, което носи, е способен да си купи значителна част от Анкх-Морпорк, макар и да не съзнава това. Да не забравяме и Багажа – един от най-готините герои в света на Тери Пратчет. Багажа е нещо като бодигард на Двуцветко, въпреки че представлява сандък с крачета, но пък притежава склонност да стъпква и избива всичко живо, което застрашава собственика му.

Накратко историята е следната – скоро след запознаването им Ринсуинд и Двуцветко са принудени да бягат от града, заради пожар, получил се в резултат на това, че Двуцветко е обяснил принципа на застраховането на жителите на Анкх-Морпорк (пожарът естествено не започва случайно), попадат в плен в двореца на бог-душеядец, сблъскват се с няколко дракона и дори пропадат през ръба на Диска. Междувременно няколко дървета се опитват да заговорят Ринсуинд, но той упорито отказва да им отговаря. По-късно пътешествениците срещат великия Коен Варварина, влизат в дома на Смърт, а пък в крайна сметка се оказва, че Ринсуинд е единственият, който може да спре наближаващия апокалипсис. В заключение мога да кажа, че още тук Пратчет превръща Ринсуинд в комичен герой, който развежда читателя из Света на Диска и то обикновено на бегом и с неподправен цинизъм. Стилът на писане на Тери още не е съвсем изчистен и едва ли ще открием някакво дълбоко послание в тези две книжки, но шегите са на ниво и темпото, с което се развива историята е доста задоволително. Това все пак е само началото.

„Магизточник“ – книга, която се съсредоточава малко повече върху магията, силата и отговорността, която идва с нея, както и за саможертвата (изненадващо тази на Ринсуинд). А и книга, в която Патрицият е превърнат в гущер… Самата история е за осмия син на осмия син в семейство на магьосници, което означава необятна магическа сила (в Света на Диска числото 8 притежава магическа сила). Същият е подтикнат от отмъщение заради баща си да се изправи срещу магьосниците от Невидимия университет, да стане техен архиканцлер и да завладее света. И единственият, който може да го спре естествено е Ринсуинд, неразделящ се със своята шапка, на която пише „магесник“ (wizzard) и с помощта на Багажа, красивата крадла Конина, комичния млад герой Найджъл Разрушителя, един странен дух в лампа и разбира се Библиотекаря (подвизаващ се като орангутан в Невидимия университет). А в самия край пък вместо четирима конници на Апокралипсиса имаме един конник и трима пешеходци (така става като си оставяш коня без надзор). Книжката не е сред любимите ми произведения на Пратчет, но дори тук можем да открием по някой и друг диамант (Мнозина на този свят бяха свикнали да се ориентират по Ринсуинд като по миньорско канарче и допускаха, че щом той още се държи на краката си, но не е избягал, значи има поне някаква надежда).

„Ерик“ – това е една доста интересна и кратичка (малко над 100 страници) книжка с картинки, която хем служи като описание на странното спасение на Ринсуинд след края на „Магизточник“, хем успява по страшно забавен начин да се пошегува с „Фауст“, „Троянската война“ и „Божествена комедия“. Несъмнено това е една от най-забавните творби на Пратчет. Все пак това е книга, в която над портите на Ада има надпис „Не е нужно да си прокълнат, за да работиш тук, но би помогнало!!!“ (както Пратчет обича да се шегува, многото удивителни са сигурен признак на болен ум). Историята се върти около най-младия демонолог на Диска, който се опитва да призове могъщ демон, за да му изпълни три съкровени желания – власт над света, най-красивата жена и вечен живот. Вместо това обаче призовава Ринсуинд и по стечение на обстоятелствата едва не е принесен в жертва от странно племе, вярващо в идиотски бог, включва се в Тсортианската война и се запознава с хубавата Еленор, която вече не е толкова хубава, след като е народила куп деца, присъства на сътворяването на света, а накрая трябва да се разправя и с демоните от ада. Хубавото е и че Багажа е там, за да смачка някой и друг изпречил му се на пътя неприятел. Като цяло една доста забавна книжка, в която хуморът на Пратчет достига нови висоти (…боговете на Диска никога не са се трогвали до там, че да съдят душите на мъртъвците и затова хората отиват в ада, само ако дълбоко в себе си твърдо вярват, че там им е мястото. Нещо, което бихме направили, ако не знаехме за съществуването му. Това обяснява защо е толкова важно мисионерите да бъдат разстрелвани от пръв поглед).

„Интересни времена“ – в тази книга Ринсуинд е изпратен, противно на волята си, в Ахатовата империя, където му се носи славата на прочут магьосник, за да поведе революцията и да спре тираничния владетел. Само, че тамошните революционери не съзнават колко различен от представите им е Ринсуинд.  Тук „магесникът“ отново се събира с наивния и вечно забъркващ се в неприятности Двуцветко (Вероятно последният звук, преди Вселената да се смачка като настъпена хартиена шапка един ден, ще бъде нечий невинен въпрос: „А какво ще стане, ако направя ей това?“), а дейно участие има и Сребърната орда, съставена от сърдити, нецивилизовани и цинични старчета и предвождана от прочутия 90+ годишен герой Коен Варварина, чиято цел е завземането на цялата империя. Книгата главно се занимава с представата ни за древен Китай/Япония, а през очите на Ринсуинд е и циничен поглед върху организирането на революция от сбирщина идеалисти със странни лозунги (да живее постепенната промяна към по-справедлива държава, но с дължимата почит към завещаните ни от праотците традиции и, разбира се — без да пострада светлейшата императорска особа!).

„Последният континент“ – любимата ми книга, свързана с Ринсуинд. Магьосникът е инцидентно прехвърлен на континента, обозначаван с четири хикса, който по случайност много напомня на Австралия. Това е едно доста неприятно място, където хората не знаят какво е това „дъжд“ и единствените безвредни създания са „някои от овцете“, а на всичкото отгоре едно досадно кенгуру непрекъснато тормози нашия магьосник. Дейно участие в книгата този път взимат и останалите магьосници, които търсят лекарство за странното заболяване на Библиотекаря (след всяко кихане той се превръща в някакъв неодушевен предмет, покрит с козина), но за целта трябва да научат името му отпреди инцидента (трансформацията му в орангутан), а единственият, който го знае е Ринсуинд. Докато се опитват да стигнат до континента ХХХХ, магьосниците случайно попадат на остров, на който виреят изключително странни растения и който се оказва работна площадка за Бога на еволюцията. Книгата изобилства от референции към Австралия и в същото време осмива по елегантен начин креационистките теории. Някъде там се прокрадва и великолепната идея, че политиците трябва да бъдат тикани в затвора веднага след като бъдат избрани. „Последният континент“ е наистина добра книга и за момента тя е последната, в която Ринсуинд има централна роля (Ринсуинд имаше простички възгледи за света — делеше хората на такива, които искаха да го убият, и другите; Мразеше оръжията, и то не само защото твърде често някой ги насочваше срещу него. Знаеше добре, че имаш ли оръжие, загазваш още по-зле. Хората тутакси те застрелват, ако си въобразят, че се каниш да им сториш същото. Но ако си с голи ръце, честичко решават първо да побъбрят. Вярно, най-често ръсят неприятни приказки, например: „Готин, изобщо не можеш да си представиш какво ще те правя след малко.“ И все пак това отнема време. А Ринсуинд можеше да употреби няколкото секунди за какво ли не. Преди всичко за да ги изживее).

Страхливият магьосник има известно участие и в „Последният герой“, където отново се среща със Сребърната орда, както и в „Unseen Academicals“, където е част от футболния отбор на Университета. За край ето и още два цитата от Пратчет относно Ринсуинд:

“Ринсуинд е стахливец. Много е доволен от това. Предпочита хората да си приказват какъв страхливец е Ринсуинд, отколкото да признават, че е бил невероятно храбър, чак до мига, когато нещо го е прехапало на две половинки. През продължителната си кариера е присъствал на сътворението на Вселената, пътувал е из ада, сериозно е досадил на Смърт, падал е от Диска, победил е най- могъщия магьосник на света с помощта на половин тухла, пъхната в чорап и се е справил с множество чудовища, някои от които в човешки облик. Във всяка от изброените случки отначало е имал намерението да направи нещо съвсем различно от крайния резултат.

„Никога не се бе стремил към вълнуващи преживявания. Искрено харесваше и търсеше еднообразието и скуката. Еднообразието обаче имаше много неприятното свойство най-неочаквано да експлодира в лицето на човек. Тъкмо си мислеше, че е постигнал желанията си, и изведнъж вече бе затънал в случки, които други хора — празноглави и безразсъдни — биха нарекли приключения. По принуда посети какви ли не екзотични земи, срещна всевъзможни особняци, но закратко, защото обикновено бягаше. Видя сътворението на Вселената, макар и не от най-хубавото място в залата, мина през ада и се запозна с живота в отвъдното. Пленяваха го, затваряха го, спасяваха го, губеха го и го зарязваха. Понякога всичко това през един-единствен ден.“

Свързани теми:

Тери Пратчет и Светът на Диска – любими цитати

Тери Пратчет и Светът на Диска – Стражата

Advertisements
Коментари
  1. […] Тери Пратчет и Светът на Диска – Ринсуинд […]

  2. […] Тери Пратчет и Светът на Диска – Ринсуинд […]

  3. […] Тери Пратчет и Светът на Диска – Ринсуинд […]

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s