Тери Пратчет и Светът на Диска – Стражата

Posted: 13.11.2012 in Разни
Tags:

Поредицата за Стражата е вероятно върхът в творчеството на Тери Пратчет.  Създателят на Света на Диска населява най-големия град Анкх-Морпорк с колоритни и запомнящи се образи, които стават любими на всички читатели. Какво представлява Стражата?  Един възможен отговор се съдържа в началото на „Стражите! Стражите!“:

Можем да ги наречем Дворцовата стража, Градската стража, или пък Патрула. Както и да ги наречем, тяхното предназначение във всяко съчинение на героичния приказен жанр е едно и също: а именно, някъде около Трета глава (или пък десет минути след началото на филма) да се втурнат в стаята, да нападнат героя всички едновременно и да бъдат убити. Никой никога не ги пита дали това им харесва.

                Книгата се посвещава на тези чудесни мъже.

„Стражите! Стражите!“ – книгата, с която започва всичко. Тогава нощната стража на Анкх-Морпорк (градът е пародия на съвременните мултикултрни мегаполиси като Лондон или Ню Йорк) се състои само от перманентно пияния капитан Самюел Ваймс (една от знаменитите реплики на Ваймс е: „Бях пиянде, казва Ваймс, не ми стигнаха пари, за да съм алкохолик“), странния и мръсен ефрейтор Ноби Нобс с ръст на джудже (който се нуждае от удостоверение, което носи със себе си, за да докаже, че принадлежи към човешкия род) и пълничкия и вечно скатаващ се сержант Фред Колън. Последните двама всъщност почти винаги са заедно, опитват се да водят дълбокомислени разговори, разсъждавайки върху някои „екзистенциални теми“ и често са отговорни за едни от най-забавните моменти в книгите на Пратчет. В „Шовинист“ лорд Ветинари ги описва доста точно: „Те правят каквото им се каже, вярват в последното нещо, което са чули, не са достатъчно съобразителни, за да задават въпроси, и са благословени от непоклатимата лоялност на необременения с прекалена интелигентност човек.“

В този си вид Стражата е очевидно некомпетентна да върши каквато и да е сериозна работа, така че единственото й задължение се състои в това да обикаля нощните улици (за предпочитане в по-безопасните квартали) , да звънят със звънчета и да се провикват, че „всичко е наред“. Това се променя с пристигането на Керът – висок, мускулест и млад човек, отгледан от джуджета (и смятащ се за такова), който смята че е истинска чест да се присъедини към градската стража и който е запаметил всички действащи или по-скоро неотменени закони в Анкх-Морпорк. Още в началото е посочено, че Керът притежава невероятна харизма, разбира се с всички и всички неусетно му се подчиняват и го следват. Дори успява собственоръчно да арестува най-опасните градски бандити. Появяват се и доказателства, че той е наследникът на овакантения трон на Анкх-Морпорк и следователно законен владетел на града.

Историята в „Стражите! Стражите!“ се върти около тайно братство, което има план да вземе властта от управника на града (лорд Ветинари), призовавайки чрез магия дракон, който да контролират. В началото странното братство, състоящ се от един лидер и няколко не особено умни последователи, успява да привика дракона за кратко и да изпепели няколко престъпници. Стражата решава, че трябва да се заеме със случая, а разследването отвежда Ваймс до среща с развъждащата блатни дракони богаташка Сибил Рамкин. Междувременно планът на братството се обърква и нашите четирима приятели, заедно със Сибил, Библиотекаря и едно малко драконче са единствените, които могат да спрат унищожението на града.

„Стражите! Стражите!“ е сред любимите ми книги на Пратчет, а нейното значение е огромно, защото се смята, че ако книгата не беше пожънала такъв голям успех, нямаше да се появят нейните продължения. Редно е да спомена, че в следващите книги Стражата придобива съвсем различен вид, а Самюел Ваймс от прост капитан и пияница се превръща във втория по влиятелност човек в града, който никога не губи неподправения си цинизъм. Но затова по-натам.

Любими цитати:

— Трябва да образуваме квадрат — каза капитанът. Всички се опитаха да образуват точка.

– Сержант Колън дължеше трийсет години щастлив семеен живот на факта, че г-жа Колън работеше по цял ден, а Сержант Колън работеше по цяла нощ. Те си общуваха посредством бележки. Той й приготвяше чая преди да излезе нощем, а тя му оставяше закуската вкусна и топла във фурната утрин. Имаха три големи вече деца и Ваймс предполагаше, че са се родили в резултат на изключително убедително писане.

– Библиотекарят посочи с няколко изненадващо оскъдни жеста, че повечето магьосници и с две ръце не биха могли да си намерят собствените задници.

– Библиотекарят го изгледа с поглед, какъвто останалите хора пазят специално за онези, които казват нещо подобно на: „Какво толкова лошо има в геноцида?“

– В разговора настъпи замислена пауза, докато насъбралото се Братство мислено разделяше вселената на заслужаващи и незаслужаващи, и поставяше себе си в подходящата група.

– Така че наблюдаваха с онова слисване, с което глутница вълци може да се фокусира върху шепа овце, които не само че са доприпкали в сечището, но и закачливо си играят и блеят. Краят, естествено, щеше да е агнешка мръвка, но междувременно любопитството им възпираше развръзката.

– Разпилените мозъчни клетки на Ваймс храбро се заопитваха да се прегрупират.

– Премести сатъра в другата си ръка и отново зачука по веригите, улавяйки с дъното на съзнанието си, че се стичат още гардове, но с онова специфично бягане, характерно за гардовете. Добре му беше известно. Бягаха така, сякаш казваха: „Ние сме една дузина, нека някой друг да стигне първи там.“ Казваха още: „Той изглежда решен да убива, на мен никой не ми плаща да ме убиват, може би ако тичам достатъчно бавно, той ще избяга…“

„Въоръжени мъже“ – след като Ваймс и хората му са обявени за спасителите на Анкх-Морпорк (и искат за награда скромно увеличение на заплатите, нов чайник и мишена за стрелички), лорд Ветинари започва да гледа с друго око на Стражата. Част от реформите са свързани и с привличането на нови попълнения. Тъй като градът е населен с представители на различни раси, новите попълнения се оказват джудже, трол и върколак. Историята пък се върти около плана за възстановяване на монархията и е свързан с изработването на опасно ръчно оръдие (в Света на Диска са познати единствено различни видове мечове, лъкове и арбалети, но не и огнестрелни оръжия). Появяват се нови доказателства, че Керът е законния престолонаследник. Стражата пък трябва да разследва кражбата на мистериозния предмет (на български е преведено като „исчезналото“, а на английски е „gonne“ – донякъде е игра на думи), както и убийството на член на Гилдията на Глупаците (всъщност колеж за клоуни).

Като цяло с „Въоръжени мъже“ Пратчет все още подготвя почвата и ни запознава с нови важни герои като Ангуа и Детритус. Книгата бележи и началото на издигането на любимия ни Ваймс до Командир на градската стража, а по-късно и до дук на Анкх-Морпорк.

Любими цитати:

– Къди беше страж едва от няколко дни, но вече беше възприел един важен и основен факт: че е почти невъзможно човек да е на улицата и да не нарушава закона.

– Битката при Долината Куум е единствената, известна на историята, където и двете страни са се причаквали из засада.

– Разправяха, че имал тяло на двайсет и пет годишен младеж, макар че никой не знаеше къде го крие.

– Река Анкх сигурно е единствената река във вселената, върху която детективите могат да очертаят труп с тебешир.

– Гилдията на Алхимиците е срещу Гилдията на Комарджиите. Обикновено. Понякога е над нея, или пък под нея, или се разпада на парчета около нея. От време на време питат комарджиите защо продължават да поддържат институцията си срещу една Гилдия, която по грешка на всеки няколко месеца вдига във въздуха Официалната си Зала, а те отговарят: „Прочетохте ли табелата на нашия вход, когато влизахте?“

– Вратата още беше открехната, но на нея се чу колебливо потропване, което казваше, чрез един вид метафорична морзова азбука, че този, който чука, вижда много добре, че Керът е в стаята си с една оскъдно облечена жена, и се опитва да чука, без всъщност да бъде чут.

– Реката се влачеше мудно по дъното на коритото си като студент около единайсет часа сутринта.

– По природа джуджетата не бяха религиозен вид, но в един свят, където подпорите на шахтите можеха да се съборят без предупреждение, а кухините, пълни с газ, внезапно можеха да експлодират, те бяха разбрали нуждата от богове като един вид свръхестествения еквивалент на каската. Освен това, когато си удариш палеца с четирикилограмов чук, хубаво е да има по кого да богохулстваш. Необходимо е да си много специален и решителен тип атеист, за да подскачаш нагоре-надолу, затиснал ръка под мишница и да крещиш: „О, произволни флуктуации във времепространствения континуум!“ или „Аааргх, примитивен и овехтял възглед на патерица!“

– Клачианското кафе има още по-голям отрезвяващ ефект дори и от неочаквания кафяв плик от данъчния. Всъщност, кафеджиите — ентусиасти взимат предпазната мярка да се напият до забрава преди да докоснат питието, защото Клачианското кафе те връща обратно през трезвеността и, ако не внимаваш, те извежда на другия край, където съзнанието на човек не трябва да стига. Стражите обикновено бяха на мнение, че поначало Самюел Ваймс е с поне две малки назад и че се нуждае от едно здраво двойно, дори за да бъде трезвен.

„Глинени крака“ – една от книгите, в които Пратчет засяга малко по-сериозни теми като робството. В нея ни се разкрива повече информация относно живота на странните, безмълвни и неспирно работещи същества – големите. Това са същества, изваяни от глина, които много приличат на роботи и са подчинени на нещо подобно като законите на Азимов. Отново е замислен сложен план за свалянето от власт на Патриция, като Стражата трябва да разкрие кой се опитва да го отрови и по какъв начин. Междувременно са извършени убийства и се смята, че извършителят е голем, а тези същества не би трябвало да са способни на подобно нещо. На всичкото отгоре Ноби Нобс е на път да стане благородник. Стражата пък се е разраснала още повече, благодарение най-вече на Детритус, който е довел много нови попълнения. Представен ни е и един нов важен герой – ефрейтор Веселка Дребнодупе, която се явява нещо като следовател. Тя е едно от първите джуджета, което открито признава, че е жена (по принцип всички джуджета на Диска носят шлемове, ризници, железни ботуши и бради и е невъзможно да се определи пола им на пръв поглед). На помощ на Стражата се явява и големът Дорфл.

„Глинени крака“ е първата книга, в която Ваймс има наистина главна роля. Вероятно Пратчет се е колебаел между него и Керът за това кой да е главният герой в поредицата. Със сигурност обаче е направил правилен избор, защото Ваймс не е идеализиран персонаж, притежава редица слабости, но е добър човек, който винаги може да те изненада приятно и с когото всеки читател лесно може да се самоопредели. Командирът на стражата е и най-добре развитият персонаж на сър Тери, което ще видим в следващите книги.

Любими цитати:

– Хората смятат, че ако живееш в бордей, това е едва ли не сигурен белег, че си престъпник. Незнайно защо обаче притежаването на цяла улица с бордеи отваря широко вратите и към най-висшите кръгове.

– Дори да си от малцинствена група, това не означава, че не си гнусен задръстен досадник.

– Никога за нищо не бива да се пишеш доброволец. Ако ще сержантът да се изтъпани пред строя и да ревне: „Търсим доброволци да излочат цели тарги свястно къркане и да се любят с цяла сюрия жени!“ Винаги има някаква уловка. Дори ангелски хор да попиташе мелодично има ли доброволци за рая, Ноби щеше благоразумно да направи крачка назад.

– Глупаците често са способни да извършат неща, за които умните хора дори не биха дръзнали да помислят

— Хрумна ми, сър, че ако Командир Ваймс не съществуваше, би се наложило да го измислите.

— Дръмнот, а според теб какво съм правил досега?

Шовинист“ – една от най-добрите антивоенни книги, писани някога, бележеща  един от най-силните творчески периоди на Пратчет. Историята се върти около неочакваната поява на остров, който се намира в морето между Анкх-Морпорк и Клач (страна много приличаща на близкия изток и населявана от племена досущ като арабите) и който се превръща в ябълка на раздора. Междувременно срещу един от клачианските принцове е извършено неуспешно покушение в Анкх-Морпорк, което се превръща в повод за избухването на война. Това води до обявяването на военно положение в Анкх-Морпорк и отказването на лорд Ветинари от властта, която преминава в глуповатия Лорд Ръждьо. Проблемът е, че градът не разполага с армия, която да се противопостави на Клач, но това не притеснява Ръждьо, който е убеден в победата и дори предприема настъпателни действия. Стражата е разпусната, но под командването на Ваймс продължава да се опитва да достигне до дъното на цялата тази работа и по възможност да спре войната. Ноби и Колън пък са привлечени от Ветинари на тайна мисия заедно с гениалния, но доста отвеян учен Леонардо да Куирм (способен да начертае несъзнателно подробна схема на най-опасното оръжие, виждано някога, докато си пие сутрешното кафе). Ваймс пък ще трябва да се разправя със 71-часовия Ахмед и неговото войнствено племе. На всичкото отгоре един дезорганизатор (любопитно малко устройство) му лази по нервите, а икономът му Уиликинс се е превърнал в машина за убиване…

„Шовинист“ и последвалите „Петият слон“, „Нощна стража“ и „Туп!“ са едни от най-силните произведения на Пратчет. Увлекателно написана, изключително забавна и с безброй скрити поуки, книгата си заслужава всяка отделена минута.

Любими цитати:

– Събирането на данъци, господа, в голяма степен прилича на млеконадоя. Номерът е да изстискаш максимално количество мляко при минимум мучене.

– Той обясняваше на хората, че са готини типове, и те знаеха, че не са готини типове, ноначинът, по който им го казваше, ги караше да му повярват за известно време. Веднъж някой да помисли, че те са добри и почтени граждани — просто е немислимо да го разочарова човек. (За Керът)

– Един от по-маловажните закони на приказната вселена гласи, че всеки невзрачно изглеждащ мъж, който по някаква причина е трябвало да се предреши като жена, изведнъж става изключително привлекателен за различни иначе напълно нормални мъже, с изключително развеселяващи резултати, както твърдят древните свитъци. В конкретния случай на вселенските закони им се налагаше да се преборят с ефрейтор Ноби Нобс. И те се предадоха.

– Най-разнородни клачиански армии бяха строени пред портите на Гебра. Сравнени с тях, анкх-морпоркските волнонаемници изглеждаха като групичка туристи, които са си изпуснали автобуса.

– Лорд Ветинари се взираше с голямо внимание, защото от многогодишния си опит беше установил, че съсредоточеното слушане на събеседника обикновено го изважда от равновесие.

– Периодично се разнасяха хленчове от онези, чиито бели дробове, крака или сърца не ставаха вече за такива работи, както и ревът на Архиканцлера, който се беше опитал да остане на мястото си пред лицето на всеобщото паническо бягство и в момента главата му ритмично биваше ритана о уличните павета.

— Не, преваляванията на кревати не са ежедневно явление! Нито пък кофите за въглища! —прибави Дженкинс, когато нещо черно се стовари върху перилата на кораба и пропадна зад борда. — Обикновено валят нормални неща! Дъжд! Сняг! Лапавица! Риба!

– Беше невъзможно да се язди камила, без човек неволно да се съсредоточи изцяло върху състоянието на черния си дроб и бъбреците с плахата надежда, че те няма да бъдат изтръскани извън тялото.

– коефициентът на интелигентност на съществото, наречено тълпа, е корен квадратен от броя на хората в нея.

-„Veni, vermini, vomini – дойдох, натрясках се, издрайфах се?“

-„Vizi, veneri, vamoozi – посетих, прихванах срамна болест, чупих се.“

„Петият слон“ – поредната страхотна книга на Пратчет относно Стражата. Този път тя е малко по-различна и подражава на някои от най-добрите произведения във фентъзи жанра. Действието се развива почти изцяло извън Анкх-Морпорк в дивата страна Юбервалд. Тя е населена с джуджета, върколаци, вампири и хора, които имат доста проблеми в съжителстването си заедно. Пратчет ни разкрива в подробности светът на джуджетата, живеещи под земята, добиващи странни полезни изкопаеми и имащи още по-странни традиции и закони. Негова светлост сър Самюел Ваймс вече е ръкоположен за дук на Анкх-Морпорк и е изпратен в Юбервалд за коронацията на новия крал на джуджетата. Върколаците обаче имат план да предизвикат война между двете основни фракции измежду джуджетата (традиционалисти и „свободомислещи“) и да се сдобият с още по-голяма власт. А по средата на всичко това е Ваймс, който трябва да се прави на дипломат, да разкрие една кражба и да се опита да оцелее. Междувременно Керът е тръгнал по следите на избягалата без предупреждение Ангуа с помощта на едно малко говорещо куче. Това пък остава Стражата в Анкх-Морпорк в едни много лоши ръце – тези на Фред Колън.

В общи линии „Петият слон“ е една много интересна книжка, в която има повече екшън и напрежение от обикновено и по-мрачна атмосфера. Пратчет обогатява своя свят с традициите на джуджетата, враждите между различните раси и представя Ваймс в по-различна светлина – тази на не особено сполучлив дипломат, но пък на ченге от мозъка до костите си, което е способно да оцелее в един много враждебен свят.

Любими цитати:

– Малката мъждукаща част от мозъка му, в която все още припламваха искрите на свързани мисли през мъглата от сковаващ ужас, започваше да му подсказва: „Толкова си затънал, че вече срещаш светещи риби.“

– Ами в приблизителен превод — изрече сержант Силен в ръката — звучи така: „И задникът ми открай време е задник, ама аз не го слушам за нищо.“ (джуджешка поговорка)

– Сам Ваймс беше способен да извършва паралелна обработка на данните. Повечето женени мъже притежават това умение. Научават се да ровят в собствените си мисли, но в същото време да слушат какво говорят съпругите им. А слушането е твърде важен процес, защото във всеки миг могат да бъдат изпитани. Затова се поддържат в готовност да повторят дума по дума последното изречение. Жизнено необходим белег на майсторството е и бдителната проверка на диалога за ключови фрази от рода на „и обещаха да го доставят още утре“, „а аз ги поканих на вечеря утре“ или „могат да ги тапицират в небесносиньо, и то съвсем евтино“.

— Сещате ли се защо някой е решил да го убие?

Тролът се почеса по главата.

— Ми щото е искал да пукяса. Сериозна причина.

„Нощна стража“ – ако попитате 100 човека коя е най-добрата книга на Пратчет, със сигурност най-много ще отговорят с „Нощна стража“. Абсолютно и безусловно тази книга е съвършена, въпреки че се занимава с доста сложната материя на пътуването във времето. Цялата история е структурирана около Сам Ваймс, който заради магическа буря около Невидимия университет се връща 30 години назад във времето , след като преследва опасен престъпник. Връщайки се в миналото, монасите на историята му обясняват, че трябва да влезе в ролята на някогашния си ментор сержант Джон Кийл (убит от престъпника, който попада заедно с Ваймс в бурята), да гледа да не промени историята и съответно бъдещето и междувременно да научи младото си Аз на всичко, което го е научил Кийл в тези няколко дни преди Революцията от 25 май. Точно тогава са били смутни времена за Анкх-Морпорк, който е бил управляван от параноичен владетел и тероризиран от „неспоменаваните“ – стражници, които арестуват неспазили вечерния час или прегрешили по друг начин хора и ги измъчват, докато си признаят някакво престъпление. Точно тогава назрява гражданска война, а Ваймс трябва да се довери на спомените си и на инстинктите си на ченге, за да се справи с цялата тази ситуация. Запознаваме се и с младите лорд Ветинари и лорд Ръждьо, бъдещото зомби Рег Шу, младите Фред Колън и Ноби Нобс и разбира се Диблър Сам-си-прерязвам-гърлото.

„Нощна стража“ е една от най-сериозните творби на Пратчет. Още по-мрачна и от „Петия слон“, тя ни дава по-различен поглед върху гражданските войни, политическите игри, действията на силите на реда и значението на революциите като цяло. Ваймс трябва да премине през редица изпитания, за да оцелее и същевременно да спаси бъдещето си, в което е със Сибил и чака раждането на детето си. А хората около него се борят за „Истина! Справедливост! Свобода! Любов на разумни цени! И твърдо сварено яйце!“

Любими цитати:

-Два вида хора се надсмиват над законите – първите ги нарушават, а вторите ги създават.

– Облагането с данъци е изтънчен начин да искаш пари със заплаха

– Лицето му грейна, щом видя непознат. Продавачът обичаше да среща хора, които още не са купували някоя пирожка със свинско от него.

– Обикновено ако човек намереше нещо по-твърдо или хрускаво в някоя от прословутите свински пирожки на Диблър, номерът беше или да го преглътне и да се надява на късмета си, или да го изплюе, стиснал клепачи

– Някой дори бе окачил мишени за упражнения с меч и те непременно щяха да са от полза, ако стражниците се изправят срещу врагове, които нямат оръжие и са вързани за кол.

-Хората на страната на Народа неизменно оставаха разочаровани, каквото и да се случи. Откриваха, че Народът не е склонен да бъде благодарен, признателен, прозорлив или послушен. Народът по-скоро беше дребнав, тесногръд, не особено умен и дори подозрително настроен към умните. Затова децата на революцията винаги се натъкваха на твърде стар проблем — не само управниците са неподходящи (това си е очевидно), ами и Народът не е какъвто трябва.

— А-а, дезертьори… И при нас имаше. В кавалерията! Как би нарекъл мъж, изоставящ коня си?

— Пехотинец?

„Туп!“ – в тази книга Тери Пратчет взима на подбив религиозните и всички останали фанатици, както и демагогията им. В центъра на събитията е етническите омраза между джуджетата и троловете, породена от древна битка в Долината Куум и насаждана им от техните лидери. Ваймс пък трябва да превъзмогне нежеланието си да привлече вампир в Стражата. На всичкото отгоре Ветинари му е изпратил одитор, който да провери колко добре се изразходват поверените му финанси. Не стига това, но и джуджето, което насъсква събратята си срещу троловете е убито и то най-вероятно от трол, а това означава огромна и опустошителна война. Ваймс трябва да убеди джуджетата да го допуснат да разследва убийството, да спре враждуващите банди и да разбере защо джуджетата копаят под града и какво точно търсят. Но каквато и работа да има, командирът на градската стража е дал обещание всяка вечер точно в 6 часа да чете една детска книжка на невръстния си син и няма нищо на света, което да му попречи.

Може да се каже, че „Туп!“ се явява нещо като продължение на „Петият слон“. Тери Пратчет ни разкрива още по-детайлно някои страни от живота на джуджетата и троловете и техните вярванията. Ваймс пък добива нови характеристики – на всеотдаен баща и съпруг, за когото семейството е над всичко. Достойно продължение на „Нощна стража“.

Любими цитати:

– Имаше вид на човек, който, ако пада в пропастта, ще спре да попита за посоката.  (за Колън)

– Платното е едно от най-извехстните картини в света. Всеки цивихлизован човек би я разпознал веднага!

– Как изглеждаше? – каза Фред Колън.

Сър Рейнолд придоби онзи израз на недоумение, който получаваше всеки разговарял с АнкхМорпоркските Пазители на реда.

– Ваймс никога не се доближаваше до игра много по-сложна от дартс. Шахът в частност го дразнеше. Беше тъп начинът по който пешките се движеха и избиваха събратята си пешки, докато кралете се подмотаваха правейки нищо, което винаги го ядосваше. Ако само пешките се обединят и привлекат топовете, цялата дъска щеше да е република в дванайсет хода.

– Трябва да притежаваш специален вид ум, за да бъдеш охрана. От онези които са подготвени да съжителстват с тяло, което е способно да стои и да се взира в нищо конкретно часове наред. Такъв ум не получава големи заплати.

– Но такъв подход просто не работеше при Детритус. Той се отнасяше към хумора, като към мозъчно отклонение при хората, което се преодолява като им говориш бавно и спокойно.

Snuff – през миналата година Тери Пратчет издаде нова книга за Стражата или по-скоро за Сам Ваймс. Все още не е излязъл български превод, а и вероятно няма да излезе скоро, като знаем колко бързо работят от издателство „Вузев“. Когато имам време да прочета оригиналната английска версия, ще драсна някой ред и за нея.

Заключение:

Горещо препоръчвам на всеки, на когото би му допаднал стила на Пратчет, да изчете поредицата за Стражата. Сър Тери е майстор на перото и сякаш пишейки за анкх-морпорските стражници талантът му си личи най-ясно. Всъщност това не са просто книги за Стражата, нито пък за трансформацията на Сам Ваймс от пропаднал пияница в топченге и баща за пример, нито пък пародия на живота в големите градове. В тях всеки може да открие нещо ново, нещо интересно, нещо мъдро или поне нещо забавно.

Свързани статии:

Тери Пратчет и Светът на Диска – любими цитати

Тери Пратчет и Светът на Диска – Ринсуинд

Advertisements
Коментари
  1. […] Тери Пратчет и Светът на Диска – Стражата […]

  2. […] Тери Пратчет и Светът на Диска – Стражата […]

  3. […] Тери Пратчет и Светът на Диска – Стражата […]

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s