Хобит: Неочаквано пътешествие – ревю

Posted: 18.12.2012 in Кино
Етикети:

the-hobbit-an-unexpected-journey-poster-1024x623Far over the Misty Mountains cold,

To dungeons deep and caverns old,

We must away, ere break of day,

To seek our pale enchanted gold.

(J.R.R. Tolkien, The Hobbit)

Отвъд планините е мъгла увенчани,

към древни чертози в недрата смълчани,

през утринен мрак потегляме пак

да дирим вълшебното златно имане.

(„Хобит“, превод Любомир Николов)

Една красива песен, вдъхновила един малък хобит да започне своето велико приключение. Това приключение ще го отведе до вълшебни места, ще го изправи пред редица смъртни опасности и в крайна сметка ще го промени…

Някъде в началото на 30-те тодини на ХХ век, талантливият Джон Роналд Руъл Толкин, професор в Оксфорд и ветеран от Първата световна война, започва да пише детската фентъзи книга „Хобит или дотам и обратно“. Показва ръкописа на свои приятели, включително на Клайв С. Луис, който десетина години по-късно ще напише „Хрониките на Нарния“. Накрая ръкописът попада в ръцете на издателя Станли Ънуин, който го предава на своя 10-годишен син за мнение. Слава богу, хлапето харесва историята и тя е публикувана за първи път през 1937г.

Много важно е да спомена, че „Хобит“ е съвсем различна книга от „Властелинът на пръстените“. Тя е писана цели 17 години преди „Задругата на пръстена“ да види бял свят и разбира се преди събитията от Втората световна война, които оказват силно влияние върху творчеството на Толкин. Писателят дори не е възнамерявал да пише продължение, съсредоточавайки работата си върху „Силмарилион“, но същият този Станли Ънуин го убеждава да напише нова история за хобити. Тази история ще се превърне във „Властелинът на пръстените“ и ще бъде издадена от порасналия хлапак Райнър Ънуин.

Да се върнем на „Хобит“. Черпил вдъхновение от скандинавската митология (най-вече от „Беоулф“) и дори от приказките на братя Грим, Толкин създава една в голяма степен весела приказка за джуджета, хобит и магьосник, които тръгват на далечно пътешествие, за да си възвърнат едно отдавна заграбено съкровище от страховит дракон. Личи си все още нешлифования стил на писателя и липсата на особена дълбочина и усещането за обреченост, което по-късно ще ни обкръжава в трилогията за Пръстена. Разликата в цялостия тон с „Властелинът“ е толкова голяма, че след години Толкин редактира част от „Хобит“, за да пасне по-добре на продължението и на света на Средна земя. Всичко това го пиша, за да стане ясно, че филмовата трилогия „Хобит“ няма как да е добра, колкото трилогията „Властелинът на пръстените“, защото и хартиеният източник не е толкова добър. „Хобит“ в сравнение с „Властелинът“ е нещо като Уиндоус Виста за Уиндоус 7, като изключим факта, че Виста-та всъщност е ужасна, а „Хобит“ макар и несъвършен, си е приятно четиво.

Споменавайки „трилогии“, трябва да подчертая и един очевиден факт – книгата „Хобит“ не е създадена за три филма. Все пак говорим за детска книжка от 300 страници и никакави обяснения на Питър Джаксън, от рода на това как е логично едната трилогия да бъде последвана (или в света на Толкин по-скоро „предшествана“) от втора или как допълнителните материали ще запълнят екранното време, не могат да променят този факт. Просто, в някои случаи принципът „колкото повече, толкова повече“ не е най-добрият за следване. Само че ние добре знаем, че в случая „повече“ се свързва с „пари от билети“, което в този бизнес е водещото.

Това води до най-сериозният проблем на филма – препълнен е с излишни сцени, които не са част от книгата и стоят като кръпка. Магьосникът Радагаст, например, е толкова на място в историята, колкото евреин на събрание на неонацисти. Да, филмът е добър и в крайна сметка ми хареса, но остана леко горчивият вкус, че два филма щяха да бъдат много по-приятно преживяване от три. Може би другият проблем е прословутото HFR 3D, но по този въпрос не мога да се изкажа, защото го гледах на IMAX (препоръчвам ви този вариант). Никога не съм бил привърженик на 3D прожекциите и дори тази няма да промени това, макар че трябва да призная, че в малко на брой моменти третото измерение придаваше страхотен вид на сцените. От друга страна, се забелязваше размазаност и разфокусиране (т.нар. motion blur), когато камерата се движеше при някои по-общи планове или в екшън сцените, което дразнеше (поне при мен беше така).

След множеството негативни ревюта съм приятно изненадан от това, което видях на екрана. „Хобит: Неочаквано пътешествие“ изпълнява идеално задачата си да ни пренесе отново в Средната земя. Това е филм с бюджет от близо 200 млн долара, в който разбираш къде са хвърлени всички тези пари – изключително красив, с прекрасни ефекти (поне на IMAX) и изненадващо, много по-епичен от книгата. Всеки филм се нуждае от злодей и мисля, че решението на Джаксън в „Неочаквано пътешествие“ да заложи на гоблина Азог, променяйки из основи историята му, е правилно решение. Други промени в историята, които ми харесаха са например началото със стария Билбо и Фродо (правейки паралел със „Задругата на пръстена“), детайлното описание на събитията в Еребор и разкриването на една от причините за омразата между джуджетата и елфите, идеализираното на образа на Торин и други дребни неща, които придават на филма по-сериозен тон.

Странно, но въпреки че филмът е с продължителност от близо 3 часа, времето минава неусетно, особено във втората част. Интродукцията на джуджетата и техния quest в началото е може би малко мудна, но все пак се опитва да следва плътно хартиения си първоизточник. По-натам темпото се забързва и можем да се насладим на чудесни бойни сцени с епични пропорции, които дори Толкин не си е представял.

За каста няма какво толкова да се напише, освен че Мартин Фрийман е страхотен избор за Билбо Бегинс. Актьорът от сериала „Шерлок“ е точно това, което всеки чел „Хобит“ си представя, ако не и по-добро. На всички е ясно, че повечето от джуджетата са за пълнеж, но техният лидер Торин е запомнящ се образ, благодарение на сравнително неизвестния актьор Ричард Армитейдж. Опитът му да наподобява Арагорн от „Властелинът“ е малко странен, но въпреки това ми допадна. Йън МакКелън е отново брилянтен като Гандалф, както и разбира се Анди Съркис като Ам-Гъл. Сцената с гатанките естествено е сред най-запомнящите се, а физиономиите на Смийгъл на умствено напъване (понякога аналогични и с едно напъване на друго място), плашеща налудничавост, гняв и кратки периоди на смиреност, са наистина впечатляващи. Убийте ме, но дори финалния сблъсък между нашата дружина и лошите беше напълно удовлетворяващ, особено на фона на постното описание в книгата.

Много хора се изказаха негативно срещу компютърно анимираните твари (главно гоблините) и донякъде са прави, защото така те губят и от малкото уникалност и реалистичност, които им придаваха костюмите във „Властелинът“, но това са си бели кахъри. Музиката на Хауърд Шор пък отново е запомняща се и макар основната тема да се повтаря често, почти сигурно след края на филма ще ви се настани в главата.

В заключение, след множеството негативни мнения очакванията ми за качеството на филма се бяха занижили, но в крайна сметка това, което видях ми хареса. Питър Джаксън се е опитал да извлече максимума от книгата и в голяма степен е успял. Няма как да се съглася с всичките му решения, но няма как и да се съглася с целия този хейт по филма. Да, трилогията „Хобит“ ще е далече от качеството, емоционалния заряд и мащабите на „Властелинът“, да, филмът се опитва да напипва някаква „златна среда“ между лекия и весел тон на книгата и сериозността и мрачната визия във „Властелинът“ и да, три филма върху малка книжка и няколко допълнителни материала са прекалено много, но въпреки това резултатът е добър. Рискувам да бъда упрекнат за фенбой, но няма да си кривя душата – за мен „Хобит: Неочаквано пътешествие“ е киносъбитие и един от филмите на годината.

Оценка: 8.5/10

Ако ви се чете негативно ревю за филма – ревюто на Силвър

Ако ви се чете положително и информативно ревю – ревюто на Cinemascrotum

Ако искате мнение за HFR и IMAX 3D – мнението на Strangera

Ако не ви пука толкова за „Хобит“, а искате да прочетете нещо за новия Resident evil – ревюто на Фокс 🙂

Advertisements
Коментари
  1. SilverSB каза:

    Финалът е леко култов. 🙂

  2. MCFOXXX каза:

    Накрая стана егати обрата 🙂 Мерси за рекламата 😉
    Ревюто ти за филма се припокрива с моето мнение. За мен това бе най-добрия филм тази година. Оценката ми е 10/10. Просто ме отвя 🙂

  3. Павел каза:

    Радвам се, че ти е харесал, Фокс 🙂 Много негативни ревюта се натрупаха за филма, а той не го заслужава.

  4. […] Добре де, и на мен ми е позволено да съм пристрaстен. Хареса ми как започва новата трилогия на Питър Джаксън за “Средната земя”, колкото и негативни коментари да имаше. Ревюто му за филма – тук. […]

  5. […] част е по-добра от първата и нещата, които дразнеха в „Неочаквано пътешествие“, са сведени до минимум. А сега малко […]

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s