Накратко за: „Облакът Атлас“, „Линкълн“ и „Полет“

Posted: 28.12.2012 in Кино
Етикети:

oscarsТова са три от по-интересните заглавия през тази година, които породиха доста дискусии в интернет пространството. „Облакът Атлас“ е амбициозен независим проект на Том Тиквер и двамата Уашовски, „Линкълн“ на Стивън Спилбърг се очертава да е най-сериозният претендент за филмовите награди, а „Полет“ е първият неанимационен филм на Робърт Земекис от доста време насам. И трите са качествени филми, но всеки от тях си има и своите слабости.

Cloud_Atlas_poster_620x348„Облакът Атлас“ – филмът се води за независим проект и липсата на подкрепа от някое голямо студио вероятно е причината така да се сгромоляса в бокс-офиса. Или може би, защото е твърде сложен и дълъг за повечето зрители. Правен по едноименния роман на Дейвид Мичъл (който не съм чел), филмът ни разказва цели шест различни истории в различни времеви рамки, които са свързани по някакъв начин. Сериозно начинание, като се има предвид, че подобна книга изглежда едва ли не нефилмируема. Резултатът все пак е интересен, макар че през цялото време ми се струваше, че „Облакът Атлас“ се опитва да ни каже много повече неща от това, което му е по силите. Дали това го прави претенциозен? Възможно е. Някои от сюжетните линии (пътуването с кораба, корпоративият трилър) ми бяха доста клиширани, други (старческият дом и дори историята от далечното бъдеще) – твърде инфантилни. Факт е обаче, че всеки може да намери нещо във филма, което да му хареса. На мен, например, ми допадна историята в Нео-Сеул, в която имаше известна доза оригиналност. Интересно е и решението на режисьорите едни и същи актьори да играят различни образи в шестте истории, което провокира още повече разсъждения за прераждането на душата. Актьорите се справят доста добре със странната задача, като бих отличил най-вече Том Ханкс, Хюго Уйвинг и Джеймс Дарси. Монтажът и гримът са двете неща, подложени на най-сериозно изпитание в подобна продукция. На места гримът на актьорите наистина беше ужасен, докато монтажът невинаги успяваше да ни пренесе плавно от една времева линия в друга, но няма как да е другояче. Въпреки своите слабости, „Облакът Атлас“ е интересно филмово преживяване и по-важно от всичко друго – нестандартно и различно.

Оценка: 7.2/10

lincoln-posterЛинкълн“ – най-вероятно това ще е филмът с най-много награди Оскар тази година. Е, не е изключено журито да се прехласне и по патриотичната глупост, промиваща американските мозъци, наречена „Zero dark thirty“, но да се надяваме, че здравият разум ще надделее. И от „Линкълн“ лъха немалко патос и патриотизъм, но шестнайстият президент на САЩ вероятно е от малкото хора в американската история, които са си заслужили напълно митичния статус. Филмът ни разказва за последните няколко месеца от живота на президента и най-вече за изключително трудната борба за приемането на тринайстата поправка на конституцията, която забранява робството. Най-силният коз на продукцията е актьорският състав. Не мисля, че има съмнение, че Даниел Дей-Люис ще взема третата си статуетка. Трансформацията му в Ейбрахъм Линкълн е просто зашеметяваща. Цял куп други звезди са в останалите роли – Томи Лий Джоунс (много сериозен кандидат за наградата за поддържаща роля), Сали Фийлд (която също се е запътила към третия си оскар), Дейвид Стратхеърн (твърде подценяван за съжаление), Джаред Харис и Джеймс Спейдър заслужават да бъдат споменати. Тук обаче трябва да отбележа и някои от проблемите на филма. Първо, няма как да не ви се стори муден – все пак си говорим за 150 минути изпълнени с речи, монолози, семейно напрежение и политически дебати. Второ, действието се развива по време на гражданска война, а от нея са ни представени съвсем откъслечни сцени – някаква жалка битка в самото начало и… ами това е. Трябва само да си представяме какво причинява на обикновените хора подобна война. Едно рядко попадение е сцената с „погребението“ на човешките крайници в болницата. Като цяло на филма му липсва мащабност, а това е жалко, защото Спилбърг е способен да режисира някои наистина впечатляващи бойни сцени. Третият и най-малък проблем е твърде оскъдната информация, която получаваме за Линкълн. Времевата рамка е явно ограничение, но животът на човека е бил доста интересен. Все пак научаваме няколко забавни истории от миналото му, което си е бонус. В заключение, „Линкълн“ е впечатляващ филм, особено на ниво актьорско майсторство. Не на всеки би допаднал, но за мен е едно от малкото наистина стойностни заглавия през тази година.

Оценка: 7.8/10

flight_photo„Полет“ – новият филм на Земекис не е точно това, което очаквах. Казано по друг начин – очаквах повече. Дали заради малкия бюджет (30 млн долара в наши дни не са много) или заради не особено вдъхновяващия сценарий (дело на Джон Гатинс, в чиято биография не фигурират особено интересни ленти), но филмът не ме впечатли с нищо. Историята е проста – пиян и дрогиран пилотът Уип Уитакър успява да направи впечатляваща каскада и да приземи разпадащ се самолет, спасявайки живота на близо сто души. Следва предълъг character study на наглед неприятния Уип, чиито опити да остане трезвен трудно продължават повече от ден-два и който е душевна развалина. Същевременно обаче той е герой, защото се оказва, че няма друг пилот, способен да приземи самолета при подобни условия. В болницата се запознава с Никол, която е не по-малка развалина от него. Дали любовта ще го спаси? Ами не баш. На всичкото отгоре през няколко минути някой от героите намесва Господ в цялата тази работа (дори самолетът се приземява на поляна пред някаква църква) и започваш да се чудиш какво точно се опитва да ти каже филмът относно вярата (сцената с „Praise Jesus“ беше доста wtf). Дензъл Уошингтън е от малкото хубави неща във филма и може би е този, който го спасява от провал. Цинизмът, от който е изтъкан неговия образ, също ми допадна, макар че някои зрители ще останат отвратени и ще заявят, че „Полет“ промотира употребата на алкохол и кокаин. Това не е вярно. Затова и краят на филма е толкова предвидим. Както и да е, „Полет“ не е лош филм и в крайна сметка си заслужава да му хвърлите едно око, особено пък ако сте фенове на Дензъл.

Оценка: 6.5/10

Advertisements
Коментари
  1. […] Мащабен проект на Уашовски и Том Тиквер, който е наистина нещо невиждано. Има си и своите проблеми, но те могат да бъдат подминати, заради сложното начинание да бъде филмирана книгата на Дейвид Мичъл, при това без подкрепата на някое голямо филмово студио. Писал съм за филма тук. […]

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s