„Джанго без окови“ и „Животът на Пи“ – ревю

Posted: 21.01.2013 in Кино
Етикети:

Django-Unchained-Poster„Джанго без окови“ – с оглед на посредствената във филмово отношение 2012, „Джанго без окови“ е изненадващо точно толкова добър, колкото очаквах. Куентин Тарантино все още няма слаб филм (дори и с Death Proof мина метър) и за щастие и тук не ме разочарова. Още началните надписи ни подготвят, че ще гледаме филм, който ще е реверанс към старите уестърни, но в типичен Тарантинов стил. А това означава множество остроумни диалози, уникални персонажи, интересни туистове, никаква политическа коректност, натурализъм и една хубава кървава баня в края.

Главните действащи лица са Кристоф Валц, Джейми Фокс, Леонардо Ди Каприо и Самюъл Джаксън. Валц играе образ, който няма как да не сравняваме с Ханс Ланда от „Гадни копилета“. Разликите между двата персонажа са главно във времевото и географското им позициониране и че в настоящия филм д-р Кинг Шулц играе в отбора на добрите. Маниерите и театралниченето на Валц са уникални и в чудесен синхрон с образа, който изгражда. Няма да е учудващо или пък незаслужено, ако след месец спечели втория си Оскар за поддържаща роля. Партньорството му с Джейми Фокс е прекрасно и този нетрадиционен тандем не спира да радва зрителите. В началото може да се каже, че Шулц е учителят, а Джанго е ученикът, но към края ролите им се разменят и всичко това е пресъздадено съвсем правдоподобно.

От другата страна на барикадата е друг подобен тандем – франкофонът, незнаещ и думичка на френски, Калвин Канди (Ди Каприо) и устатият му слуга Стивън (Джаксън). Ди Каприо пресъздава по страхотен или по-скоро по страховит начин един напълно смахнат и разглезен робовладелец, който обича да гледа негърски боеве и си има собствена извратена теория за неравенството на расите. Той обаче не би се справял толкова добре без вярната си хрътка Стивън. Подобно на Шулц и Джанго, където на моменти е трудно да прецениш кой е учителят и кой е ученикът, при Калвин и Стивън понякога е трудно да прецениш кой е господарят и кой е слугата. Тарантино е майстор в създаването на комплексни и противоречиви герои и в този случай е уцелил десятката.

Трудно могат да се открият някакви слабости в „Джанго без окови“. На някой филмът може да му се е сторил твърде дълъг и муден, но поне при мен случаят не беше такъв. Единствените дребни неща, от които мога да недоволствам, са например необяснимата промяна на Джанго от роб в майстор на оръжието след освобождаването му, прекомерното използване на фонтани от кръв в престрелките и твърде смехотворният начин, по който Джанго се измъкна в края. Музикалният фон пък на моменти беше разтърсващ, но в други от нищото зазвучаваха рап парчета, чието присъствие в подобен филм (дори и на Тарантино) все още не мога да разбера.

Тарантино е от типа режисьори, които могат да разказват и не чак толкова интересни истории във филмите си, но за сметка на това ги пълнят със сцени, които ще помним дълги години. В този случай те не са една и две, макар че най-силно въздействаща вероятно е сцената с Ди Каприо, разрязващ черепа на отдавна умрял роб. Сред любимите ми остават и сцената с първоначалната поява на Шулц и освобождаването на Джанго или пък готината ебавка с Ку-клукс-клан. В малка роля имаме и самия Франко Неро, който през 1966г. играе в спагети уестърна „Джанго“ (сцената, в която Фокс му казва как се пише името му и Неро отговаря, че знае за silent Д-то – хах).

За мен „Джанго без окови“ е най-добрият филм за изминалата година (поне за момента) и горещо го препоръчвам.

Оценка: 8.7/10

life of pi„Животът на Пи“ – новият филм на тайванския режисьор Анг Лий получи цели 11 номинации за Оскар. Правен е по едноименната книга на испанеца Ян Мартел и ни разказва една вълшебна приказка за индийско момче и неговата няколкомесечна борба за оцеляване сред Тихия океан на борда на малка спасителна лодка и в компанията на бенгалски тигър. Без съмнение „Животът на Пи“ е сред най-красивите филми на новото хилядолетие и един от малкото, които си заслужава да бъдат изгледани на 3D.

След готините начални надписи филмът ни запознава с малчугана Писин Пател и неговият живот в Пондичери, Индия – подигравките от връстниците му заради името, грижата за животните в зоопарка, опознаването на редица религии (хинду, християнство, ислям), подкрепата на майка му, съветите на баща му да се опре на науката и рационалното, а не на религията, първата любов и т.н. Запознаваме се и с тигъра Ричард Паркър, който ще е другото главно действащо лице във втората част на филма. Тигърът е наистина великолепно анимиран и дори за миг не си личи, че не е истински. Специалните ефекти като цяло са изпипани до съвършенство – дали ще е страховита буря, летящи риби, грациозно скачащ кит, обитаем само от сурикати остров или отразяваща звездно небе водна повърхност, всичко това е наслада за окото.

Филмът предизвика доста полемики, заради религиозната си тематика (следват спойлъри, така че четете на свой риск). Повечето зрители са на мнение, че историята възхвалява религиозната вяра и именно в нея откриват причината за спасението на Пи. За други е точно обратното – рационалното мислене и достиженията на науката и техниката са в основата на това спасение. Според мен е изключително индивидуално до какъв извод ще стигне даден човек. Знаменателната реплика, че след тази история писателят (интервюиращ вече възрастния Пи) ще повярва в Бог, определено ни насочва в едната посока. Защото самият той в края предпочита красивата и украсена със странни същества приказка пред жестоката и много по-реалистична история. Дали обаче този избор означава, че е повярвал в Бог? Според мен не – той по-скоро е повярвал в идеята за Бог. Той е открил аргументи за човешкото желание да бъде съчинена вълшебна история, която да е обяснение за нещата, които не можем да разберем и която им придава някакъв по-дълбок смисъл. Или поне на мен ми се иска да е така от позицията на атеист.

Накрая, ако повярвате на реалистичната история, се оказва, че Ричард Паркър е самият Пи. Той е може би неговата по-тъмна, хищническа страна – страховита, неопитомена, но бореща се за оцеляване. Именно тя е тази, която го подтиква да не губи надежда и в крайна сметка го спасява. Той дори не успява да се сбогува с нея и осъзнава, че може никога вече да не я види, защото едва ли ще му потрябва отново.

„Животът на Пи“ е хубав филм, който може и да не се хареса на всички заради необичайната си тематика и религиозните си послания. Всеки от нас обаче има върху какво да се замисли след гледането му, независимо на коя от двете истории е повярвал.

Оценка: 7.6/10

Advertisements
Коментари
  1. […] “Джанго без окови” и “Животът на Пи” – … […]

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s