Филмите на 2012-та, които не бих препоръчал

Posted: 08.02.2013 in Кино
Етикети:

8e5Изминалата година беше изпълнена с филмова помия. В следващите редове обаче няма да четете за издънки като „Гневът на титаните“, „Призрачен ездач 2“, „Пираня 3DD“, „Детектив Алекс Крос“ и пр., а за няколко заглавия, които получиха сравнително добри оценки в сайтовете за кино оценяване. За да не се повтарям, няма да споменавам „Прометей“, „Непобедимите 2“, „Тъмни сенки“ или „Арго“.

holy motorsСвети мотори (Holy Motors) – един псевдоинтелектуален филм, който съвсем резонно оглави списъците на множество критици и получи доста награди. И как няма да е щом имаме откриваща сцена, която едва ли не с голям светещ надпис ни казва „това тук е арт кино, смисълът ще е дълбок“. След това обаче ни залива двучасов скучен булшит. И преди някой да ме упрекне, че не съм разбрал филма, направо отговарям, че „Свети мотори“ не е чак толкова сложен за разбиране. Признавам си дори, че идеята за различните образи на един актьор и жертвите (душевни и физически), които трябва да направи, де факто е доста добра. Дори може да се направи паралел с различните човешки емоции, които всеки един от нас изпитва през живота си и различните роли, които трябва да играем. И в едни по-кадърни ръце филмът можеше да е брилянтен. И да, Денис Лавант прави страхотна роля. И какво от това? В този филм имаме сцена с пееща Кайли Миноуг е*аси. Дори и това щях да превъзмогна, ако не бяха заключителните сцени, които трябваха да са кулминацията на всичко и да притежават силен драматичен ефект, но не би… В тях имаме актьор, прибиращ се при семейството си, представено ни като маймуни (спрях да се питам какво ли означава това), а за финал и говорещи лимузини. Да, правилно прочетохте – шибани говорещи лимузини на компанията „Свети мотори“! Истинско изпитание е да издържиш до края, а лентата дори не ти се отплаща. Това всъщност е филм, чиято най-силна сцена е със свирещи акордеонисти. Таглайнът „Животът е сцена и всички ние сме актьори“ можеше да бъде много по-добре оползотворен. Объркани послания, неясни мисли, безкрайни интерпретации, кухи дебати, малко логика и много претенции – не, благодаря! Оценка: 4

Zero_dark_thirty_poster_wideВраг номер едно (Zero Dark Thirty) – признавам си, че подходих предубедено към филма. Още с „Войната е опиат“ Катрин Бигълоу показа, че е майстор на евтината пропаганда, така че на таланта й би завидял единствено Гьобелс. Всъщност онзи филм беше жалък отговор на Redacted на Брайън де Палма и благодарение на срамно високите оценки от критиката, спечели цели 6 оскара. Само че дори „Войната е опиат“ беше по-гледаем от „Враг номер едно“, който получава същите хвалебствия. Филмът започва с тъмен екран и записи на разговори от 11 септември, след което доста се почудих дали да продължа да го гледам. Интересното е, че следват няколко изненадващо любопитни сцени с насилствен разпит на военопленници, които само успяха да ме заблудят, че може и да не гледам политически изкривени събития и военна пропаганда. Останах си със заблудата обаче, защото темата за мъченията беше бързо-бързо изоставена, а след сцените, при които „агент Мая“ обяснява, че ще убие Бин Ладен или че вярва, че е пощадена, за да може да завърши започната работата, просто ми се доповръща. Там някъде е вмъкната патетичната реч на Марк Стронг, заплахи на агентката към шефа й, че ако не стане нейното, ще си навлече проблеми и прочее дебилизми. В крайна сметка усилията на ЦРУ стигат до успех и локализират предполагаемото убежище на Бин Ладен като имение с размерите на НДК в някакъв забутан град. След това гледаме как близо час ЦРУ се опитват да убедят някакви костюмари, че вътре се намира дъртия козел и накрая следва операция от превъзбудени военни, които явно си мислят, че нахлуват в строго охранявания бункер на Хитлер. Това е общо взето – скучна история, скучни герои (жалко, защото в този на Джейсън Кларк имаше потенциал), скучна актьорска игра (Джесика Частейн за мен е мискаст този път), скучна режисура. За историческа достоверност или пък за конспиративни теории, дори няма да отварям дума. Оценка: 3.8

killer-joe-posterУбиецът Джо (Killer Joe) – филм, направен за садистично настроени и сексуално перверзни зрители. Върти се около едно семейство, което издига понятието disfunctional family до нови висоти. Всичко, което се случва на екрана е ужасно нелепо и трудно за гледане или понасяне (особено от стомаха). Матю МакКонъхи прави интересна роля и е от малкото неща, които си заслужават във филма. Другото е Томас Хейдън Чърч. С малко по-умерено насилие и с повече наблягане на черния хумор можеше да се получи нещо много по-гледаемо. Оценка: 3.5

the-amazing-spider-manНевероятният Спайдър-мен (The Amazing Spiderman) – нов филм (или пък рибуут) за Човекът-паяк беше напълно безсмислено начинание. Още повече, ако е направен толкова аматьорски – смешни специални ефекти, жалък злодей и куха история. Едно от малкото хубави неща е опитът да бъде направен по-забавен от трилогията на Сам Рейми (не че се е получило съвсем). Другото е липсата на Тоби Магуайър. Странното е, че ни обещава неразказана история, а пък не ни предлага нищо ново. Нямам идея как подобен филм получава толкова високи оценки за жанра си. Спайдър-мен е интересен герой и не заслужава подобна филмова съдба. Оценка: 4

Бонус: Посредствени филми, които не бих препоръчал, но не са чак толкова зле.

Наръчник за оптимиста – осем номинации за Оскар, шегувате ли се? Дейвид О’Ръсел явно подобно на Бен Афлек е неоснователно бутан от критиката. Интересно, че и публиката се връзва. Иначе филмът има интересен премис, но отношенията между героите са много далече от реалността и в общи линии си е скучен и предвидим. Нито е забавен, нито особено драматичен, въпреки че третира темата за психичните заболявания. Все пак актьорите са добри, макар че не съм съгласен с нито една от номинациите им. Оценка: 5.5

Джон Картър – филмът е мащабен и красив, но и изключително инфантилен. Все пак си е един mindless fun, който в голяма степен забавлява, но е твърде mindless за моя вкус. Оценка: 6

Игрите на глада – правен по книга, която не съм чел, филмът не е чак такава боза, каквато очаквах. Вероятно и защото не съм гледал японския Battle Royale, откъдето е свита идеята. Има добри сцени, но клатещата се камера разваля и малкото удоволствие от битките. Оценка: 6

Храбро сърце – новата анимация на „Пиксар“ е и една от най-слабите им продукции. Играе твърде на сигурно и твърде открито морализаторства. Иначе е красиво филмче, но е предназначено за малки момиченца. Оценка: 6

Сивият – основният му проблем е, че сякаш е съставен от други филми, които вече сме гледали. Разликата е, че тук имаме вълци, но пък те не изглеждат много добре. Хората умират доста нелепо, което е доста wtf на моменти. Краят поне е интересен, макар и отворен. Оценка: 5.8

Американски пай: Отново заедно – филмът разчита на носталгията и това е най-силният му коз. Не беше особено забавен, но все пак ми беше хубаво да си спомня за героите от първия „Американски пай“. Личи се обаче, че идеите са изчерпани. Дано да няма още едно продължение. Оценка: 6

Огледалце, огледалце – още един филм по приказка, този път правен от Тарсем Сингх, който както обикновено залага повече на визията, а не на съдържанието. Жалко, защото имаше възможност да е нещо наистина забавно от рода на „Принцесата булка“ на Роб Райнър. Има си и своите силни моменти, но просто не е моят тип филми, а очевидно същото се отнася и за много други хора (с оглед на оценката в imdb). Оценка: 5.6

Диктаторът – Саша Барън Коен не е толкова забавен, колкото си мисли. В много редки моменти шегите му се получаваха и като цяло филмът беше мъчителен за гледане. Коен може да се поучи от филми, като „Приятелю, Тед“, който също си беше простотийка, но поне беше забавна простотийка. Оценка: 4.5

Тук мога да включа още „Отмъстителите“, „Диваци“ и „Спешна пратка“, но за тях вече съм писал.

Advertisements
Коментари
  1. MCFOXXX каза:

    Хе хе 🙂 Много яко си ги наредил. Не с всичко съм съгласен, но пък мненията ти за Килър Джо и на Бигълоу шита, направо ме накефиха. Въпреки, че за Джо филмеца беше в пъти по-гледаем, основно заради Матю МакКонъхи. Там края беше нещо прекалено провлачен, че се загуби и ритъм и всичко.
    А Зеро Дарк Пърди не знам как го изгледах. Много болезнена мизерия е.
    Поне ме отказа от Холи Моторс, че аха да тръгна да го гледам. Обаче вътрешния ми глас ми шепне да ти се доверя в случая 🙂

  2. Павел каза:

    Знам, че не си съгласен за Спайдърмен-а 🙂 Мене доста неща ме подразниха в него и затова му шибнах такава ниска оценка. Най-тъпото е, че са кастнали за злодей Рис Айфънс, който е голям изрод, а му скалъпват толкова жалък и едноизмерен персонаж с толкова патетична мотивация.
    Недей да гледаш Холи моторс, самият аз бях на път да се откажа да го догледам поне в 4-5 случая, при ZDR бяха само 3 🙂
    Препоръчвам ти „Невъзможното“, ако все още не си го гледал.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s