„Игра на тронове“, сезон 3 – ревю

Posted: 11.06.2013 in Сериали
Етикети:

Game-of-Thrones-Season-3Ето че приключи третия сезон на най-гледания сериал „Игра на тронове“ и съм съгласен с всеобщото мнение, че той беше най-добрият до момента. Неубедителното начало не попречи на това сериалът да набере скорост след третия епизод, да разтърси всички нечели книгите в девети и да завърши със стил в последния. Брилянтната актьорска игра и майсторски адаптираната за малкия екран история правят „Игра на тронове“ задължителен за всеки фен на качествените телевизионни продукции.

Специални поздравления заслужават сценаристите Дейвид Бениоф и Д.Б. Уайз, чието качество на писане успя да се вдигне, макар че летвата си беше висока по принцип. Истинско удоволствие предизвикват сцените, в които в един наглед обикновен разговор всеки един герои успява да разкрие част от своята същност и минало. Всеки детайл е внимателно премислен и няма почти нищо излишно.

(Следват спойлери за самия сезон) Ако трябва да се направи някаква дисекция на отделните епизоди, то може да се каже, че първите два бяха по-слаби, тъй като ни въвеждаха в обстановката и ни запознаваха с нови герои – Джойен и Мийра Рийд, Братството без знамена, Манс Райдър и останалите диваци. Трети епизод, режисиран от Бениоф и Уайз, пък е изненадващо кадърно направен и успява да съчетае прекрасно хумор и драма. Динамиката между Джейми Ланистър и Бриен е един от най-силните козове на сериала, въпреки че двамата са съвсем различни и несъвместими като характери. Николай Костер-Валдау прави покъртително изпълнение като смазания след загубата на ръката си Джейми, чиято трансформация от егоцентричен и надут задник в почти смирен и благороден рицар за момента е предадена идеално на екрана.

Четвърти епизод е определян като един от върховете в сериала, най-вече заради сцената с опустошението на Ащапор от драконите, така че феновете на летящите люспести убийци ще останат доволни. По-готиният момент за мен обаче е разказът на Варис за това как е загубил мъжките си атрибути и за сладостта от отмъщението. Не трябва също да забравяме отлично поднесения туист свързан с Теон и Рамзи Болтън и изпълващия разговор между майсторите в кроежите Варис и баба Олена Тирел. Пети епизод пък ще бъде запомнен с най-силната сцена в целия сериал – разговорът на Джейми с Бриен за истината за убийството на лудия крал Ерис Таргариен. Доста креативно решение беше и абсолютният ташак, който си направи Рууз Болтън с него, докато му поднасяше новината за събитията в Кралски чертог. Великолепна е и последната сцена, в която Тивин казва тежката си дума за брака на Тирион и на Церсей, показвайки за пореден път показва кой е шефът.

Шести епизод успява да поддържа високото ниво, като се открояват сцената с мъчението на Теон, показваща в пълна степен какъв психопат е копелето на Болтън, остроумният разговор между Джейми и Рууз Болтън, както и този между Тивин и баба Тирел. Краят с речта на Кутрето за стълбата на хаоса и гледката от върха на Вала пък е сред най-добрите от всички досегашни епизоди. На този фон седми епизод, занимаващ се с различните форми на любовта и на лоялността, и осми епизод, занимаващ ни със сватбата на Тирион и превземането на Юнкай, са малко по-слаби, но все пак увлекателни.

Най-коментиран със сигурност ще остане девети епизод с „Червената сватба“. В епизода съвсем съзнателно са поднесени по възможно най-изненадващия начин събитията в замъка на Фрей, а зрителските реакциите на шок, гняв към Мартин, сценаристите и HBO бяха напълно очаквани. Въпреки някои дребни критики, сцената си остава превъзходно изиграна и изпълнена в типичен натуралистичен HBO-стил. Дори имахме и първата наистина перфектно направена бойна сцена – тази с нахлуването на Джора, Даарио и Сив Червей в Юнкай, въпреки че мястото й не трябваше да бъде в този епизод. Най-силният епизод обаче ни е оставен за десерт – избиването на остатъка от армията на Роб, превъзходството на Тивин в малкия съвет и разговорът му с Тирион за семейството, диалогът между Болтън и Фрей на фона на локвите кръв, нагъващият наденица Рамзи, изповедта на Церсей пред Тирион, първото убийство на Аря, срещата на Церсей и Джейми, „раздялата“ между Джон и Игрит, раздаващият правосъдие Станис на фона на слънцето, понасянето на ръце на Денерис – всички сцени до една бяха въздействащи и отлично композирани.

Актьорският състав продължава да бъде все така впечатляващ, а класните изпълнения са многобройни: Чарлс Денс (Тивин), Питър Динклидж (Тирион), Николай Костер-Валдау (Джейми), Конлет Хил (Варис), Джак Глийсън (Джофри), Рори МакКан (Хрътката), Гуендолин Кристи (Бриен), Натали Дормър (Марджъри), Стивън Дилейн (Станис), Лиъм Кънингам (Давос), Ричард Мадън (Роб) и др. Специално внимание заслужава Майкъл МакЕлхатън, който успява да пресъздаде по невероятен начин студенината и лаконичността на Рууз Болтън, а паралелите с Чарлс Денс не са случайни, както и впечатляващите нови попълнения Айвън Риън в ролята на психопата Рамзи Болтън и Даяна Риг в ролята на устата Олена Тирел. Дори актьорите, които обикновено леко дразнят – например Лина Хийди (Церсей), Емилия Кларк (Денерис), Кит Харингтън (Джон), се справят значително по-добре с ролите си.

Успехът на сериала навярно е донесъл и увеличение на бюджета. През този сезон се насладихме на повече CGI дракони и вълчища, на повече масовки и по-голям брой статисти, на красиви и разнообразни панорами (изкачване на Вала, стените на Юнкай, пейзажите на север, Драконовия остров и т.н.). Естествено, отново голяма част от битките, които води Денерис, се провеждат зад кадър, но пък в бойните сцени определено се наблюдава подобрение. Като цяло „Игра на тронове“ е несъмнено сред най-красиво заснетите сериали – истинско кинематографично пиршество. За незапознатите с книжния материал пък си остава и един от най-непредвидимите сериали, заради интригите и непрестанните изненади. Развитието на всеки един от героите ни е поднесено перфектно, а ефектът се подсилва и от чудесния каст.

В заключение, надяваме се следващите сезони да поддържат същото високо ниво. Четвърти сезон ще е върху остатъка от третата книга от поредицата („Вихър от мечове“) и обещава да е все така силен, а пети и шести сезон ще са върху по-слабите четвърта и пета книга („Пир на врани“ и „Танц на дракони“) – дали в телевизионния формат ще изглеждат по-добре предстои да разберем. До момента сериалът е 10/10!

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s