За промяната на Конституцията и Изборния кодекс

Posted: 22.06.2013 in Разни
Етикети:,
Картинка - http://fostavka.tumblr.com

Картинка – http://fostavka.tumblr.com

От няколко дни най-масовото искане на протестиращите, като изключим очевидното „Оставка на правителството“, е за промяна на Конституцията и Изборния кодекс. На хората обаче не им е обяснено как точно се достига до тези промени. Точно това ще се опитам да направя, благодарение на скромните ми юридически познания.

Как се изменя Конституцията?

Трябва да отбележа нещо особено важно – Конституцията на Република България не се изменя само от Велико народно събрание (ВНС). До момента от приемането й през 1991г. са извършени 3 вълни от промени (най-вече във връзка с приемането ни в ЕС и в главата за съдебната власт) и всички те са дело на обикновеното Народно събрание. Всъщност,  Конституцията е написана така, че на практика обезсмисля свикването на ВНС. Прочетете чл.158 и ще видите, че в изключителните правомощия на ВНС спадат само неща като приемане на нова Конституция (каквато не ни трябва), изменение на границите, на формата на държавно устройство и управление (демек дали да станем федерация, монархия, президенстка република и т.н.), изменението на няколко члена, които не ни касаят, и изменение и допълнение на глава 9, т.е на процедурата по изменение и допълнение на Конституцията. Последната точка всъщност заслужава внимание, тъй като настоящата процедура е леко тромава, но е направена такава с право. Ако допуснем, че едно ВНС приеме улеснена процедура за изменение на Конституцията, това може да доведе до непредвидим ефект, най-вероятно отрицателен, тъй като всяка управляваща партия или коалиция ще може сама да изменя основния закон, когато й скимне, а това е опасно.

Процедурата. Предложение за свикване на ВНС правят 1/2 от депутатите и президентът, след което минават от 2 до 5 месеца в обсъждания на проекта за изменение и накрая предложението се гласува. За да се свика ВНС, са нужни гласовете на 2/3 от всички депутати. Следва подготовка и след 3 месеца стигаме до избори за 400 народни представители. С произвеждането на избори за ВНС  пълномощията на Народното събрание се прекратяват. Самото Великото Народно събрание приема решение по внесените проекти с мнозинство 2/3 от всички народни представители на три гласувания в различни дни. Всичко това означава, че 267 от 400 трябва да са единодушни и да са достигнали до консенсус. Това ВНС може да си работи дълго време и въобще не е сигурно, че ще вземе каквито и да е било решения.

В обикновеното Народно събрание процедурата е по-проста. Предлагането на промени може да идва от едва 1/4 от народните представители и президента. Предложението се разглежда не по-рано от един месец и не по-късно от три месеца след постъпването му. Приемането на закон за изменението обаче се нуждае от 3/4 от всички гласове, като ако получи между 2/3 и 3/4 предложението се разглежда пак след период от 2 до 5 месеца. След изтичането му то вече може да се приеме с гласовете на 2/3 от всички депутати (160). Така не е нужно да минаваме през тромавата процедура за ВНС.

Проблемите

Главният проблем е, че народът избира хората, които да променят Конституцията и в същото време желае промени, свързани с намаляването на техните правомощия. Едно от най-логичните искания е намаляване на броя на депутатите. Как да очакваме от хората, които могат да останат извън Народното събрание (НС) заради това намаляване, да гласуват за него? Друго адекватно искане – да се промени процедурата по избор на Висшия съдебен съвет и Конституционния съд и това да става без квота на НС е пак трудно осъществимо. Мандатност на народните представители или по-лесно сваляне на имунитета им – никакъв шанс. Който иска въвеждане на задължително гласуване, трябва да знае, че и това преминава през изменение на Конституцията (чл.10), но дори това е в ущърб на големите партии, които няма да могат толкова лесно да си купят изборите. Като цяло попадаме в задънена улица, един същински параграф 22, от който няма измъкване в скоро бъдеще.

Изборен кодекс

Първо една вметка относно партийните субсидии – кой ги получава определя Законът за политическите партии (чл.25-26), а размерът им се определя от ежегодния Закон за държавния бюджет. С Изборния кодекс (ИК) се регулират други неща. Настоящият ИК е приет от ГЕРБ и влиза в сила в началото на 2011г. В момента ГЕРБ много държат да го изменят, след като чуха гласовете на протестиращите. Изменението му се постига по-лесно – достатъчни са гласовете на повече от половината от присъстващите депутати (ако присъстват всички, значи 121 гласа).

Предложенията

1. Мажоритарна избирателна система – смята се, че тази система е най-справедлива и то при условие, че е на два тура. Проблем е, че всичко това забавя, усложнява и оскъпява цялата процедура по изборите. По-големият проблем е, че така цената на всеки глас се увеличава, а с това и цената на всеки купен глас. Всеки бизнесмен с излишни средства ще може да си купи мястото в Парламента. Малко повече за недостатъците четете в тази тема на колегата sanctorlegum.

2. Преференциални листи  – това означава, че партията предлага своите кандидати, но избирателите са тези, които решават кой на кое място да бъде избран в тази листа. Ако ви се занимава с редене на листи и ако познавате добре различните кандидати, това е нелош вариант. Какъв процент от хората ще го направят и дали с това ще се промени нещо  е друг  въпрос.

3. Електронно гласуване – сред обществото цари някакво необяснимо недоверие към новите технологии и гласуването по интернет. Вид електронното гласуване е това, което някои наричат машинно. Това е гласуване с електронни устройства (подобни на банкомат), перфокарти или друг подобен начин. Фактически пак трябва да се разхождате до избирателните секции. В Естония, например, гласуват с личните си карти, снабдени с чип. Електронното гласуване се свързва най-вече с гласуване по интернет, което определено е улеснение за българите в чужбина, а и непременно ще покачи избирателната активност. Ако следваме естонския пример, там гласуването онлайн се извършва 6 до 4 дни преди изборния ден. Разбира се, има си едно голямо „Но“ – в България сме свидетели на какви ли не подправяния на изборите, така че дори и машините вероятно не са спасение. В този случай трябва да има много строги правила относно цялата процедура и нужния софтуер.

Между другото, това повдига дебата и за електронно правителство. Обикновеният естонец може да следи онлайн разходите, които правителството прави, различните му заседания и т.н. Всичко това би спестило доста главоболия на народа и би направило управлението по-прозрачно. Това автоматично означава, че тези на власт едва ли ще го въведат скоро.

4. Намаляване на бариерата от 4% – с оглед на актуалния ни парламент можем да заключим, че влизането на малък брой партии не е добър вариант. Свалянето на бариерата на 3% ще позволи и на по-малките и непознати партии да изпъкнат и да докажат, че могат да променят нещо (или реално да докажат обратното). Най-малкото ще имаме по-силна и разнородна опозиция, която да е коректив на управляващите. Определено това ще увеличи и гласовете за тези партии. Единственото лошо е, че финансово подсигурени партии като Лидер и НДСВ също ще могат по-лесно да се намърдат в Народното събрание.

5. Прочистване на избирателните списъци – това на всички ни е ясно, че трябваше да бъде направено още преди време. В момента изборите се превръщат в един фарс, след като отдавна починали хора имат право да гласуват. Да не говорим, че това води до различни начини за опорочаване на изборите и недействителни резултати.

6. Намаляване на депозита за участие в изборите и намаляване броя на подписите за независим кандидат – тези промени облагодетелстват по-малките партии и гражданските движения, както и независимите кандидати. Напълно естествено е да бъдат въведени.

7. Строга процедура и контрол по печатане на бюлетините – за да не се повтаря случая в Костинброд и другите, за които не знаем.

Очевидно е и че методиката на ЦИК трябва да бъде изменена, за да не се получават подобни резултати – https://www.bivol.bg/kalinchi-kod-zero.html

Заключение

Всичко това ме кара да стигна до логичния извод, че изменението на Конституцията ще бъде много трудно, а някои от идеите за промени в Изборния кодекс могат да доведат до обратен на желания ефект. За всеобщо съжаление, най-важните и справедливи промени са свързани с Конституцията, но те май ще си останат само добри пожелания. Като гледам, все още не сме избрали Народно събрание, което да има и най-малък шанс да ги осъществи. Може би на следващите избори картинката ще е по-различна. Дано…

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s