Фермата на животните

Posted: 11.07.2013 in Разни

animal_farm_equalИли защо е добра идея да четем Оруел.

„Фермата на животните“ е публикувана през 1945г., но си остава актуална по много причини. В „1984“ Джордж Оруел пише за трите постулата за контрол на обществото – „Войната е мир“, „Свободата е робство“ и „Невежеството е сила“. Преди това тези идеи намират почва именно във „Фермата на животните“ – алегория за Октомврийската революция и управлението на Сталин, но също така и една прекрасна приказка за властолюбието, демагогията, подчинението и подмяната на ценностите.


В книгата животните в една английска ферма се вдигат на бунт срещу властта на хората и отвоювайки си свободата, се опитват да създадат едно утопично общество на основата на равенството и справедливостта. В това малко общество обаче прасетата се оказват привилегированата класа, която малко по малко увеличава властта си, за сметка на репресии над останалите животни. Накрая прасетата са толкова покварени от алчността и властолюбието, че заприличват досущ на хората, срещу които животните едно време са въстанали.

Управлението на прасетата се крепи именно на три основи – външната и вътрешна заплаха т.е. Войната (постоянното напомняне, че хората могат да се върнат и да завземат Фермата, както и критикуване и обвиняване за всичко идеологическия противник), ограничаването на Свободата (останалите животни са принудени да работят неуморно без да вкусят от плодовете на труда си и постепенно са им отнети всякакви права) и уповаването на Невежеството (достатъчен е един изкусен оратор, манипулиращ мисленето на по-простите животни и няколко механизма за прекършване в зародиш на каквито и да е дебати). Това е действало в миналото, това действа и днес. Понастоящем в България, например, заплахата е свързана с интересите на големите чужди държави и неспирните обвинения към предишните управляващи, ограничаването на свободата е резултат от корупцията по всички етажи на властта, а невежеството се гради от поръчкови медии, кофти образование и демагогията на властимащите.

Интерес представляват всички обитатели на Фермата и най-вече това, което символизират:
– Прасето Наполеон очевидно е олицетворение на Сталин, но и на всички управници, които се възползват от народното недоволство от един режим, за да наложат свой собствен. Със сила и благодарение на различни механизми за манипулация на общественото мнение тези хора придобиват безмерна власт. Името му не е случайно и ни напомня постоянно за човека, предал демократичните принципи, за да се превърне в деспот.
– Прасето Сноубол (Объл) е големият противник на Наполеон и идеолог на новата власт (идеализирано олицетворение на Троцки и Ленин), по-късно изгонен от Фермата и обвиняван за всички несгоди. Освен това той изобразява всички наивни идеалисти, които в крайна сметка биват смазани от жестоката реалност (така да се каже „изчезнати“), а миналото им бива изопачено.
– Прасето Квик е ораторът-демагог и вещ манипулатор. Олицетворява Молотов, шефът на комунистическата пропаганда. Той символизира подкупните медии и всички тези, които могат да превърнат „черното в бяло“, промивайки мозъците на населението.
– Конят Боксър (Оувес) е наивен, трудолюбив и лоялен, като двата му девиза са: „Ще работя още по-усилено“ и „Наполеон е винаги прав“. Символизира експлоатираната работническа класа и в частност хората, които сляпо вярват на авторитета и не поставят под съмнение всяка негова заповед – всички те свършват в една своеобразна кланица, след като веднъж са станали безполезни.
– Кобилата Кловър (Люсерна) е матриархът в това малко общество и заедно с козата Мюриъл изобразява възрастната част на населението. Тя осъзнава, че нещо не е съвсем наред, но „в главата й нямаше мисъл за бунт или неподчинение“ – символизира хората, които се примиряват с положението и живота си, въпреки че не е такъв, какъвто са си го представяли.
– Моли е младото конче, символизиращо на незаинтересованите, егоцентрични и вятърничави млади хора, които не желаят да се месят в политическите дела и в крайна сметка избират емиграцията.
– Бенджамин е магарето, олицетворение на интелигенцията и вероятно на самия Оруел – по-ерудиран от масата, непоправим циник и скептик. Символизира най-вече песимистично настроените интелигентни хора, които не виждат как нещата могат да се променят към по-добро и не правят нищо в тази посока.
– гарванът Моузес е явна препратка към църквата, обещаваща прекрасен задгробен живот на изстрадалото население и същевременно лоялна слуга на всеки, който дойде на власт.
– Овцете очевидно символизират лесно манипулируемите маси, които рядко използват мозъците си и са научени да повтарят едни и същи фрази от управляващите демагози. Това са всички неинформирани хора около нас, които не подлагат под съмнение думите и делата на тези, които ги управляват.
– Кокошките са олицетворение на експлоатираните работници, които обаче са твърде слаби и чиито бунт срещу властта бързо е потушен.
– Котката пък символизира апатията на тази част от обществото, определяна като безделницит- тези, които не се интересуват от нищо и постоянно си намират извинения, за да не се включат активно в някакво мероприятие.
– г-н Фредерик и г-н Пилкингтън са базирани на Хитлер и Чърчил/Рузвелт, а в настоящето са символ на всички противникови партии, с които управляващите ту влизат в конфликт, ту в сговор.
– г-н Уимпър е човекът, който се сдушава с прасетата и работи за тях. Олицетворява всички подмазвачи и гъзолизци, които се облажват покрай силните на деня.

В самия край на тази своеобразна басня животните виждат с очите си как прасетата се превръщат в хора, което ни показва, че обикновено ни управляват едни и същи алчни за власт управници, но с различна фасада. „Фермата на животните“ се опитва да разобличи такива неща като култа към личността, изопачаването на идеалите, репресията над невежото население, манипулирането на общественото мнение и мислене, покварата на властта, корупцията в управляващата прослойка, неспазването на общоприетите закони от властимащите и пр. Всичко това намира израз в онези думи на стената, заместили седемте заповеди от Бунта: „Всички животни са равни, но някои са по-равни от другите.“ Оруел ни описва по неповторим начин какво се случва, когато липсва будно и задружно гражданско общество, което да бъде коректив на властта и което да отстоява своите права и свободи. А това днес в България е все по-актуално…

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s