Гравитация – ревю

Posted: 10.10.2013 in Кино

gravity-posterВ IMAX сте, в не особено пълна зала, гледате реклами за не особено добри филми и кротко похапвате пуканки. Изведнъж светлините изгасват, слагате си 3Д очилата, пренасяте се в космоса и оставате безмълвни… Общо взето това причинява „Гравитация“ на зрителите в рамките на час и половина. През това време сте способни само тихичко да си подвиквате „Уау“ и „Фък“, докато пуканките си остават почти недокоснати.

Алфонсо Куарон е много талантлив режисьор, което показа с невероятната антиутопия „Децата на хората“. Добрият му приятел Емануил Любецки е може би още по-талантлив оператор – камерата описва такива траектории, че по-голямата част от филма ще го гледате с изцъклен поглед. Да, гледайте филма с широко отворени очи, защото такива космически гледки едва ли ще видите друг път. „Гравитация“ е произведение на изкуството в пълния смисъл на това словосъчетание.

Космосът е наистина красиво място. А както добре знаем от „Пришълецът“, там никой няма да чуе виковете ви, а в случая – да чуе как отломки от руски спътник правят на решето кораба ви. Всъщност, това е завръзката на „Гравитация“ – руснаците взривяват свой спътник, получава се ефектът на доминото и няколко американски астронавти, поправящи телескопа Хъбъл се оказват на пътя на разрушителната вълна. Сцените на безмълвен ужас се редуват една след друга и трудно може да се опише с думи колко въздействащи са те. Напрежението е толкова голямо, че на няколко пъти ще изпитате неистовото желание да извикате „Аре хвани се за нещо, ма!“ Поне аз го изпитах.

Сценарият е доволно прост, което си е минус, защото на моменти си мислех, че е свит от набързо скалъпена компютърна игра за оцеляването в космоса. Все пак метафората с прераждането беше силна, както и препратки към Дарвин (особено финалната сцена, която е своеобразна и скоропостижна „еволюция на видовете“). Сандра Бълок е изненадващо ок в тази си роля, въпреки че всеки може да назове поне една актриса, която да се справи дори по-добре. Тя е и „движещата сила“ във филма, изключвайки разбира се взривения руски спътник. Всички събития ще доведат до изживения от нея личностен катарзис (извинявам се за асоциациите, които тази дума в предизвиква), който може и да изглежда клиширан, но е предаден на екран изненадващо адекватно.

Естествено, има критики към научната част на филма, както и към логистичната (наистина е странно как Хъбъл и двете космически станции се намират толкова близо една до друга), но все пак това е игрален филм и малко suspension of disbelief никого няма да убие. Просто сядате и се наслаждавате на действието и кинематографията.

В заключение, това вероятно ще е филмът на годината, филмът, който успя да притъпи безкрайното ми разочарование от филмовата 2013-та. Едно от най-приятните ми изживявания на кино в целия ми живот. Не се чудете, а ходете и го гледайте!

Оценка: 9/10

Advertisements
Коментари
    • Павел каза:

      Доста странна версия. Едно е сигурно – филмът е метафора на прераждане (думи на самия режисьор) и това ти се набива в очите още от сцената, в която Бълок е в ембрионална позиция до изправянето и ходенето накрая.

      • hbeeva каза:

        Според мен не просто прераждане, а преминаване в друго ниво на съществуване. Но със сигурност това не беше реалистичен космос. Реалистичните филми за космоса са доста по-героични. Това беше космос така, както би изглеждал, ако го видиш във видение. Имаше прекалено много несъответствия и съвпадения, точно както в света на приказките. И понеже днес не си разказваме приказки с феи, същите неща се казват с космическа приказка. Иначе в реалния свят космическите станции не си стоят разтурени като след студеннтско парти, нито се излиза в космоса без вълнени чорапи.

        Карл Юнг би казал, че филмът е за процеса на индивидуация, в който твоите вътрешни същности те водят, докато не постигнеш себе си.

    • Павел каза:

      Не забравяй, че това е игрален филм – несъответствията с реалността (или реалистичността) са нещо съвсем естествено. Това му е хубавото на един добър филм – всеки може да открие нещо различно, нещо свързано със своята личност, опит, възприятия, мироглед и т.н.

      • hbeeva каза:

        А, има филми, които са печално реалистични, чак натуралистични- а нищо не казват.

  1. MCFOXXX каза:

    Блестящ филм. Любимката ми Сандра Бълок за пореден път не ме разочарова, а Клуни отново беше на място. За ефекти и визия няма смисъл да се говори – съвършенство. Бях емоционално разтърсен и от саундтрака 😉

  2. […] филм за киноекран! Ревю. В памет на […]

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s