Хобит: Пущинакът на Смог – ревю

Posted: 16.12.2013 in Кино

The-Hobbit-Desolation-of-Smaug-Poster    Прославеният Крал под планините,
    владетел на изваяния камък,
    на сребърни фонтани в пещерите,
    ще си възвърне своя древен замък!

Краткият ми коментар за филма е, че тази част е по-добра от първата и нещата, които дразнеха в „Неочаквано пътешествие“, са сведени до минимум. А сега малко по-подробно.


Наистина е радващо, че както книгата бележи качествен прогрес във втората си третина, така и втората част от трилогията на Питър Джаксън прави същото. Има я мрачната атмосферата, тягостното чувство на безпомощност, адреналинът от преследването и не на последно място – страховит дракон-егоцентрик. Това е Средната земя от фантазиите ни с всичките й мрачни кътчета и опасности, дебнещи на всяка крачка. Мащабите са впечатляващи – Мраколес, градът на горските елфи, Езерният град, Еребор и останалите локации имат невероятен дизайн, а хората, които стоят зад създаването им на екрана, очевидно имат набито око за детайла. Не е много пресилено да кажа, че визуално това е най-добре изглеждащият фентъзи филм в света на Толкин до момента.

Темпото е учудващо добро за филм, който продължава повече от 2 часа и половина. Още от началото нашите герои се опитват да си спасят задниците от преследващите ги орки, като последната им надежда се явява тайнственият Беорн. Самият skin-changer е малко странна версия на литературния си оригинал, но екранното му време е твърде малко, така че докато решите дали ви дразни или не, вече се намираме пред Мраколес. С Мраколес е свързан най-яркият ми детски спомен от книгата, така че очаквах с нетърпение преминаването на дружината през гората от кошмарите ми, из която бродят тъмни сили. Макар и да е напипан точният тон, тук идва едно от най-големите ми разочарования, свързани с „Пущинакът на Смог“ – целият епизод в Мраколес изглеждаше твърде претупан, което се надявам да бъде поправено в режисьорската версия. Събитията в гората бележат началото на трансформация на Билбо под въздействието на Пръстена, което за щастие, беше адекватно представена.

Като противовес на джуджешките физиономии, в тази част голяма роля играят и елфите. Орландо Блум пък се завръща в образа на Леголас, който се е превърнал в още по-ефективна машина за убиване (в което всъщност няма смисъл, тъй като събитията са преди тези във „Властелинът“, но просто промяната се набива на очи). По-интересното е, че имаме най-после и женски персонаж – елфка, по която мъжете да оплакнем очи. Гаджетата ви пък може би ще спрат да мрънкат, че сте ги завели да гледат приключенията на хомодружинка. Сцените в града на горските елфи са перфектни, като изключим трудно обяснимият романс между Кили и споменатата елфка Тауриел (в ролята Еванджелина Лили). Не знам защо въобще фигурира подобно нещо във филма – дали е някакъв опит да се заклейми расовата дискриминация, или пък да вдъхне самочувствие на по-ниските мъже да свалят по-високи жени… Предполагам отговорът се крие в това, че е модерно да имаме междувидов любовен триъгълник, пък бил той и в света на Толкин. Заслужава да се спомене добре изградения образ на краля на горските елфи Трандуил, който определено има социопатични наклонности.

Джаксън е добавил към историята в книгата и някои наистина интересни неща, най-вече куеста на Гандалф в Дол Гундур, началото на който беше поставено в предишния филм. Това е и една от най-интригуващите сюжетни линии, която определено носи усещането за „Властелинът на пръстените“. Гандалф най-после е изправя срещу „Некроманта“ и дуелът в изоставената крепост спира дъха. Единственото дразнещо нещо в тази сюжетна линия е новата поява на Радагаст, този път, за щастие, без нелепата си шейна. Тук отнова се появява и антагонистът от „Неочаквано пътешествие“ Азог, когото смятам за успешен придатък към историята.

Между другото, една от най-впечатляващите сцени във филма е тази с буретата, защото е заснета по впечатляващ начин. Каскадите са доста оригинални, а операторът Андрю Лесни е направил чудеса с камерата. Приближавайки се до заветната цел, джуджетата и хобитът попадат в Езерния град, управляван от Стивън Фрай, който е великолепно попадение. Главният персонаж от хората обаче си остава Бард, който получава доста повече екранно време, отколкото страници в книгата. Люк Еванс е странен избор за тази роля и не изглежда достатъчно мрачен, но прави всичко по силите си да не дразни. Хубавото е, че го няма wtf момента от книгата, в който Бард се появява в цялостната картинка буквално от нищото. Тук образът му е добре развит, има си интересна предистория и любопитно настояще.

Стигнахме и до дракона с главно С. Визуално е на много високо ниво и публиката ще го оцени, макар и да се е пренаситила от CGI кино- и телевизионни дракони в последните години. Това, което го отличава обаче, е гласът му. Бенедикт Къмбърбач спокойно може да се оттегли от активна актьорска кариера и да се отдаде на озвучаване на разни страховити компютърни създания. Трудно някой би го надминал. Сцена, в която драконът най-после се появява е пресъздадена отлично и ще си остане сред най-култовите неща във филма. За сметка на това целият диалог с Билбо продължава една идея по-дълго от нормалното, а пък половичасовата гоненица накрая е леко ненужна. Пък и представя Смог като не особено умен. Публиката обаче иска екшън, зрелище и разрушения. Е, получи си ги.

Нещото, което намирам за странно, е периферната роля, която получава Билбо в тази част. Вероятно е поради увеличаването на бройката централни и второстепенни персонажи и добавените субплотове, но намирам за грешка да не бъде използван в пълна степен таланта на Мартин Фрийман. Това се превръща и в съществена разлика от книгата, тъй като там повечето събития се случваха през погледа и с дейното участие на хобита, а и много по-отчетливо беше поднесено въздействието на пръстена върху него. Очевидно е, че развитието на неговия персонаж страда за сметка на екшъна в преизпълнения със събития сценарий.

Едно е сигурно – „Пущинакът на Смог“ избягва дребните грешки на първата част, като въздългата интродукция, нелепия хумор и прекалено приказно-веселата атмосфера. Има си своите пропуски, но те ни най-малко не развалят чудесното преживяване. Дори и в 3D-то има забележимо подобрение, като отново препоръката ми е да се гледа на IMAX. Дизайнът и ефектите също бележат напредък, за разлика от музиката, която този път беше крайно незапомняща се. Важното е, че Средната земя за пореден път е пресъздадена невероятно, а Питър Джаксън ни поднася още едно епично зрелище. Както и на „Неочаквано пътешествие“, така и на тази част ще дам оценка с една единица повече, отколкото реално заслужава. Признавам си, че имам пристрастия към филмите по Толкин. Ако и вие сте фенове на този великолепен свят, бягайте към киното!

Оценка: 9/10

Advertisements
Коментари
  1. […] Напредък в сравнение с първата част и подготвяне на почвата за триумфалния финал. Ревю. […]

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s