„12 години в робство“ – ревю

Posted: 13.01.2014 in Кино

12-years-a-slave-quad„12 години в робство“ е тазгодишният фаворит за най-големите филмови награди. Вече спечели „Златен глобус“ за най-добър драматичен филм, а с оглед на темата, която третира, нищо чудно на 2 март да прибере и Оскаровата статуетка. Лентата заклеймява по безсъмнен начин една от най-тъмните страни на човешката природа и при това го прави благодарение на един майстор-разказвач и страхотен актьорски състав.

Режисьор е Стив МакКуин, който има два чудесни пълнометражни филма зад гърба си – „Глад“ и „Срам“. Чернокожият англичанин обича да разнищва неудобни теми в своите филми и „12 години в робство“ не прави изключение. Лентата се базира на истинската история на Соломон Нортъп, свободен чернокож, който в средата на 19 век прекарва 12 години в робство, както сигурно сте се досетили. Соломон се издържа като цигулар и строителен работник, който след обещание за лесни пари е измамен от своите работодатели и губи най-ценното в живота си – свободата.

Главната роля е поверена на слабоизвестния Чуител Еджиофор, до момента подвизавал се най-вече във второстепенни роли. Рискът с неговия избор обаче се оказва оправдан и актьорът успява да пресъздаде цялата гама от емоции, които завладяват Нортъп от оковаването му във вериги, през тежкия му живот и работа по плантациите в американския юг, до извоюването на изконното му право да бъде свободен.

Другото главно действащо лице в историята е коравосърдечният и садистичен робовладелец Едуин Епс, изигран от Майкъл Фасбендер. Епс се вживява едва ли не в Господ, но е ясно, че олицетворява по-скоро дявола, който чете евангелието. Той е част от огромната робовладелска прослойка по онова време, която възприема чернокожи роби за вещи, с които може да прави всякакви извращения. Фасбендер е за пореден път впечатляващ, а неговият злодей Епс е един от най-великите, които киното е виждало.

Към отбора на лошите задължително трябва да присъединим героя на Поул Джиамати (в ролята на мазен търговец на роби), героя на Поул Дано (в ролята на социопат, който надзирава работния процес) и героинята на Сара Поулсън (ревнивата съпруга на Епс). Всички те полагат усилия да превърнат живота на Соломон и останалите безпомощни роби в същински ад. От друга страна Бенедикт Къмбърбач и Брад Пит имат малки роли, които показват по-човешкото лице на господстващата бяла раса по това време. Филмът обръща внимание и на това как жените преживяват робството, независимо дали става дума за майка, отделена от своите деца или млада робиня, незнаеща какво е свобода и подлагана на постоянен терор от собствениците си.

„12 години робство“ е дълго чаканият от чернокожото население филм, занимаващ се с темата за сегрегацията и показващ я в цялата й ужасяваща натуралистична същност. Правен е като по учебник, което всъщност е леко разочароващо на фона на предишните филми на МакКуин, в които имаше по някое изненадващо и дори гениално режисьорско решение. Разбира се, и тук има въздействащи сцени, като например тази, в която Соломон запява госпъл или пък моментът, в който той е така близо до смъртта с въже около врата си под незаинтересованите погледи на своите събратя. Една от запазените марки на МакКуин – многобройните близки планове, е още един от факторите, които ни карат да се насладим на прекрасната актьорска игра и да се потопим в меланхолията, която се излъчва от всеки чернокож герой в този разказ.

Някои могат да сметнат филма за образователен, други – за прекалено натуралистичен, трети – за шокиращо реалистичен. Всички те обаче ще признаят, че „12 години в робство“ е въздействащ на емоционално ниво. Несъмнено е съкрушително да изгубиш нещо, което си смятал за даденост, а още по-съкрушително е когато това е собствената ти свобода. Всичко това ни кара бъдем съпричастни към премеждията на изстрадалите герои в тази трогателна история. Още по-въздействащо е когато знаем, че това наистина се е случило.

Оценка: 8.2/10

Advertisements
Коментари
  1. […] Афроамериканците дълго искаха силен филм, които да представя ужасите на робството и работата в плантациите, и го получиха. Ревю. […]

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s