„Вълкът от Уолстрийт“ vs „Американска схема“

Posted: 20.01.2014 in Кино

TWWvsAHОт едната страна имаме филм, който съчетава „Добри момчета“ (Goodfellas) с „Брокери“ (Boiler Room), а от другата страна – филм, който изглежда като епизод от сериала „Ударът“ (Hustle), но от края на 70-те и с много по-известни актьори. Двете ленти са сред главните претенденти за най-големите филмови награди, имат солиден актьорски състав, добри режисьори и са вдъхновени от истински събития. Кой е по-добрият?


Всеки нов филм на Мартин Скорсезе е дългоочаквано събитие и „Вълкът от Уолстрийт“ не прави изключение. Дребничкият американец с италиански корени изследва една от любимите си теми – покварата, която носят със себе си парите. След излизането си „Вълкът от Уолстрийт“ получи противоречиви отзиви. Негативните коментари бяха много, което е нормално за филм, в който главният герой е крайно антипатична отрепка, спечелила милиони с измами на борсата и инвестирала ги в секс, наркотици, луди купони и скъпи играчки. Става дума за харизматичния изпечен брокер-мошеник Джордан Белфорт.

Скорсезе работи за пети път с Леонардо Ди Каприо, който пък прави една от най-знаменитите роли в кариерата си, много по-различна от всичко досега. Във „Вълкът от Уолстрийт“ доброто момче на Холивуд псува на воля, показва средни пръсти, води идиотски диалози, буквално лази и се пребива след предозиране с наркотици и постоянно ни убеждава с мазен глас колко е умен и колко пари изкарва на ден. И да, тази роля наистина му харесва, което си личи във всяка сцена.

Колкото и да е странно, историята е истинска, дори и в най-абсурдните си детайли, като например шофирането на ламборгинито под тежкото влияние на хапчета, разбиването на хеликоптера на Белфорт в собствения му двор и крушението на огромната му яхта. Целият филм представлява диво пътешествие, чийто фон е развратът, безумните партита, неспирните телефонни разговори, друсането с всякакви неортодоксални наркотици и луксозните придобивки, сред които и жените-трофеи. Истинският Джордан Белфорт си признава, че идолът му е Гордън Геко от филма „Уолстрийт“ и той успешно се превъплъщава в негова безотговорна, безсрамна и често неадекватна версия.

В този фестивал на забавната простотия участват още шишкото Джона Хил, Матю МакКонъхи (има малка, но култова роля), Роб Райнър, Жан Дюжарден и божествената Маргот Роби. Трите часа минават неусетно, ако имате нерви да издържите на вакханалията, струяща от екрана. „Вълкът от Уолстрийт“ може би представя в твърде положителна светлина неморалния живот на младите новобогаташи, което те определено не заслужават. Със сигурност няма да се хареса на по-консервативно настроените зрители, ама какво от това, след като е такова безсрамно забавление?

Оценка: 8.5/10

„Американска схема“ събира Крисчън Бейл, Ейми Адамс, Брадли Купър, Дженифър Лорънс и Джереми Ренър в една странна история, която се оказва драматизация на наистина случилия се скандал „Абскам“, довел до арестите на един куп политици. Бейл отново качва килограми за ролята си – този път си има дори бирено коремче, към което върви абсурдна прическа и стилни очила. И той е в ролята на изпечен мошеник, но не чак от мащабите на Белфорт и със сигурност много по-предпазлив от него. Съпругата му е плиткоумна пача, която не знае що е логическо мислене – идеална роля за Лорънс. За сметка на това, нашият герой среща жената на живота си, която е точно като него – движена от същите принципи и обсебена от това, което прави. Идилията свършва, когато се намесва агент на ФБР, който пък отгоре на всичко се превръща в едната страна на любовен триъгълник… или пък правоъгълник.

Филмът е бъркотия. Героите са противоречиви и се променят от сцена в сцена. Често те оставят да се чудиш дали се преструват или не. На моменти логиката в сюжета се губи, но обратите и ситуациите, в които са поставени, са наистина интересни. Романтиката е изместена от преплитащи се комедия, трилър и гангстерската драма. Дори Робърт Де Ниро се появява за кратко, всявайки респект.

Дейвид О. Ръсел е малко надценен режисьор, но трябва да му се признае, че е уловил много добре духа на 70-те. Костюмите и декорите са впечатляващи. Гангстерските сцени са готини. И в крайна сметка това е поредният му филм, който поне за мен спада към графата „нищо особено“. Не е нещо, което да те разтърси, да те провокира или да те развесели кой знае колко. Повечето диалози са досаден пълнеж и неуспешен опит за героите да бъдат забавни. Актьорите се стараят, импровизират и в голяма степен спасяват положението (особено Ейми Адамс), но когато един филм е номиниран за 10 Оскара, очакваш повече от него. На моменти се опитва да бъде филм на Скорсезе, ама не е… Става за гледане, но поне в моите очи губи надпреварата с „Вълкът от Уолстрийт“.

Оценка: 6.5/10

Advertisements
Коментари
  1. […] Скорсезе. Ди Каприо. Култовост. Стига ви толкова. За подробности – тук. […]

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s