True Detective

Posted: 10.03.2014 in Сериали

true-detective-posterTrue Detective скоропостижно се превърна в телевизионно събитие, а единствените с по-висок рейтинг от него са Breaking Bad (в imdb) и вероятно папа Франциск (в истинския свят).

В главните роли са впечатляващите Матю МакКонъхи и Уди Харелсън, които се събират заедно на екран след епичния провал на „Surfer, dude“. Този път обаче продукцията е на HBO, което е гаранция за успех, а когато телевизионния гигант е привлякъл млад и талантлив холивудски режисьор (Кари Фукунага, нашумял с „Джейн Еър“), изглежда, че няма какво да се обърка. И наистина не се обърква. Сериалът се отличава с няколко превъзходни режисьорски решения, като например монологът на Коул за чудовището в края на трети епизод или пък 6-минутният непрекъснат и изпълнен с адреналин шот в края на четвърти епизод. True Detective е заснет прекрасно, а атмосферата на неприветливата, бедна и разтърсвана от природни бедствия Луизиана е уловена перфектно.

Интересното в случая е, че сценарист на True Dеtective е американският писател Ник Пицолато, на когото му липсва опит в телевизията и киното. Този факт се отразява на сериала, тъй като повечето от диалозите са типично книжни, героите приличат на излезли от Шекспирова трагедия, а действието в първите три епизода се движи бавно и без ясна посока, подобно на подпийнал студент в 4 часа сутринта. Това всъщност не е непременно лошо и прави True Detective в някаква степен уникален. Във време, когато по телевизията е пълно с guilty pleasure продукции, този сериал предоставя съвсем различно преживяване.

Историята се развива в само 8 епизода в Луизиана, а това е щат, известен с джаза, влагата, жегата, блатистите местности покрай делтата на Мисисипи и урагана Катрина. Фауната се състои от типичните нискообразовани и бедни американски селяндури, което превръща Луизина в особено подходящо място за развиване на криминална дейност. Главните действащи лица са детективите Ръст Коул (МакКонъхи) и Марти Харт (Харелсън). Ръсти е суицидно настроен хладнокръвен социопат, хомофоб, циник, песимист, хамелеон и самотник, но пък притежаващ дедуктивните умения на Шерлок Холмс. Останалите му колеги го гледат с нескрито презрение, странят от него и му лепват обидни прякори. Единствено Марти е изключение – семеен мъж с две деца, голяма уста и напълно различни възгледи от тези на Коул. Харт притежава малко повечко мозък от средностатистическия луизианец – факт, позволяващ му да работи като разследващ детектив, докато уплътнява свободното си време в пиене и изневери.

True Detective освен всичко останало е и сблъсък на два мирогледа – мрачният нихилизъм на Коул и наивният хедонизъм на Харт. Философията, която изповядва Ръсти го превръща едновременно в нереалистичен и крайно интересен персонаж. Образът му е оригинален, пропит с трагизъм и не съвсем пригоден към света на обикновените хора. Не се сещам за друг герой, който толкова да е загубил вяра в човечеството, че да го смята за грешка на природата, която може са поправена, само ако хората спрат да се възпроизвеждат. В общи линии Коул е направо душата на всяка компания, но както скоро сами се убеждаваме, светът има нужда от такива хора, които да се изправят срещу злото.

Освен това зрителят има възможност да проследи трансформацията на двамата главни герои през годините. Случаят, който разследват през 1995г., се превръща в катализатор на процеса тяхното саморазрушение. Колкото и да са различни, Коул и Харт в крайна сметка споделят една и съща съдба – самотни, отритнати и с чувство за неизпълнен дълг. Чудесно сценарно решение е, че при развитието на историята няма никакви изсмукани от пръстите обрати или изненади. Дори финалният шоудаун в последния епизод срещу олицетворението на чистото зло си е класически, но и напълно удовлетворяващ.

В крайна сметка True Detective си остава история за борбата на светлината срещу мрака, независимо дали бойното поле е само един човек или целият свят. Затова и краят е подобаващ:

– You know, you’re looking at it wrong, the… sky thing.

– How is that?

– Well, once, there was only dark. If you ask me, the light’s winning.

Оценка: 9.5/10

Advertisements
Коментари
  1. Макс каза:

    Уникален. Матю МакКонъхи си заслужи всички суперлативи. Препоръчвам сериала на всички и благодаря на автора на статията.

    • Павел каза:

      И аз благодаря 🙂

      Малко информация за тези, които са пропуснали – сериалът ще има и следващи сезони, но с различни герои и истории.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s