Прощално

Posted: 14.03.2015 in Разни

– НЕ ЗНАМ ЗА ТЕБ, НО АЗ ЗА ПРЪВ ПЪТ ИЗПИТВАМ ОНОВА ЧУВСТВО, КОЕТО ХОРАТА ВЕРОЯТНО НАРИЧАТ „ВЪЛНЕНИЕ“ – заяви Смърт с глас на стържещи се една в друга каменни плочи.

– ПИСУК?

– НЕ СЕ ЛИ ВЪЛНУВАШ, ЧЕ ЩЕ СЕ СРЕЩНЕМ СЪС СЪЗДАТЕЛЯ СИ?

– ПИСУК!

– ДА ЗНАМ, ЧЕ МУ ДОЙДЕ ВРЕМЕТО – въздишката на Смърт беше като стон на многовековна камбана. Костеливата му ръка се пресегна към един пясъчен часовник. В бездънните бездни, които представляваха очите му, сякаш се четеше тъга.

– ВСЕ ПАК СИ МИСЛЯ, ЧЕ МОЖЕМ ДА НАПРАВИМ ЕДНО ПОСЛЕДНО НЕЩО ЗА НЕГО.

***
Около леглото се бяха струпали безплътните образи на множество хора. Всъщност имаше и един орангутан. Както и нещо, което се наричаше Ноби Нобс.

Всички бяха дошли, за да си вземат последно сбогом с Твореца. Сър Самюъл Ваймс пушеше нервно пура, а по бузата му се търкулна една сълза. Сержант Колън и ефрейтор Нобс се престориха, че не забелязват това. Керът ридаеше неудържимо в прегръдките на Ангуа, а Коен Варварина шумно си изсекна носа в една мърлява кърпичка.

Баба Вихронрав и Леля Ог се втренчиха в Лу Цзе. Метачът поклати глава. Дори и той беше безсилен.

– О, И ТИ СИ ТУК. – Смърт погледна Ринсуинд и за един много кратък миг синкавите пламъци в очите му придобиха червен оттенък. – НЕ СЕ ПРИТЕСНЯВАЙ, ТОЗИ ПЪТ НЕ СЪМ ДОШЪЛ ЗА ТЕБ.

Магьосникът се успокои, приближи се бавно до леглото и свали островърхата си шапка:

– Всичко, което ми се случи, е било заради теб значи. Някой път ще трябва да си поговорим по този въпрос – отбеляза той с леко сърдит тон, но накрая му се усмихна и побърза да се отдалечи.

Муструм Ридкъли се беше приготвил да изнесе реч, но се отказа. Никой нямаше нужда от това в момента. Диблър се опитваше да продаде няколко от своите наденички, но засече строгия поглед на лорд Ветинари и реши, че това не е чак толкова добра идея. Багажът все пак си предложи услугите и наденичките заминаха на незнайно пътешествие във вътрешността му.

– На добър час, Създателю, и не забравяй, че човек не умира, докато името му все още е изговаряно – сподели му мило Мойст фон Липуиг.

Дори Патрицият на Анкх-Морпорк показа наченки на чувства:

– Позволете ми, сър, да изразя своята безкрайна тъга с оглед на предстоящата ви кончина – започна той с глас като скалпел. – Длъжен съм и да отбележа, че се възхищавам от работата ви.

Това в общи линии беше най-големият комплимент, на който беше способен. Ваймс приседна на леглото и целуна стареца по челото:

– Ако можех да арестувам този, който ти е причинил това, щях да го направя – състрадателно му каза той. – Сбогом, приятелю!

Вещиците се приближиха неспокойно. Тифани застана до умиращия и докосна ръката му нежно:

– Благодаря ти за всичко! – прошепна му тя, а някъде долу се чуваха тъжни вопли „Уфф, кривунциии!“ Сюзън положи ръка на рамото й и кимна на стареца, лежащ на смъртния си одър.

– И помни, че за нас ни си умрел – добави Баба Вихронрав, подсмърчайки.

Последен беше унилият орангутан. Библиотекарят прегърна силно умиращия и остави един банан под възглавницата му.

Старецът ги изгледа всички до един и на лицето му разцъфна огромна усмивка. Беше готов и даде знак на Смърт, който измъкна изпод плаща си величествен меч. Замахна.Острието разцепи въздуха с тих звук, все едно някой прокарваше пръст по ръба на мокра чаша Тери се изправи и погледна за последен път тялото си:

– Добра работа – намигна той на закачулената фигура.

– ДОВОЛЕН ЛИ СИ, ЧЕ ВСИЧКО СВЪРШИ?

– Да. А и явно трябва да ти благодаря, че доведе всички тях – изрече той и посочи към многобройните усмихващи му се лица. – Знам, че практиката не е такава…

– ЗА СПЕЦИАЛНИ СЛУЧАИ СЪМ СПОСОБЕН ДА НАПРАВЯ ИЗКЛЮЧЕНИЯ.

– И сега какво следва? Не трябва ли да избледнея и да изчезна?

– ТВОЯТ СЛУЧАЙ Е ПО-РАЗЛИЧЕН – отвърна му Смърт, а ако имаше устни, вероятно краищата им щяха да се повдигнат в нещо като усмивка. – ЗНАЕШ ЛИ, ОТДАВНА СИ ТЪРСЯ ДОБЪР ПРОТИВНИК НА ШАХ. ЩЕ МИ ПРАВИШ ЛИ КОМПАНИЯ?

– Добре, съгласен съм. А ще се срещна ли най-после и с Албърт?

– ДА.

– Мисля, че ще трябва да го питам за някои неща, свързани с живота и смъртта – мъдро заключи Тери.

– ВЕДНЪЖ КАЗАХ, ЧЕ НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА ЖИВЕЕ ВЕЧНО И ЧЕ В ТОВА Е СЪЩИНАТА НА ВСЕЛЕНСКАТА МЪДРОСТ – изрече Смърт, докато двамата се качваха на гърба на Бинки под веселите възгласи на събралите се хора… и орангутан.

– ГРЕШАЛ СЪМ.

В памет на Тери Пратчет, пристигнал на този свят 28 април 1948 и напуснал го на гърба на Бинки на 12 март 2015. Той е един от хората, които ме вдъхновиха да започна да пиша и ако можех да му кажа нещо, то щеше да е: „Благодаря ви за всичко, сър! За мен ще живеете вечно!“

И огромни благодарности на брат ми, който ми отвори вратата към Света на Диска.

Автор: Павел Апостолов

http://interesnivremena.blogspot.com/2015/03/blog-post_13.html

Тери Пратчет и Светът на Диска: Любими цитати
Тери Пратчет и Светът на Диска: Ринсуинд
Тери Пратчет и Светът на Диска: Стражата

Advertisements
Коментари
  1. Baufen каза:

    Много въздействащо..

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s