Archive for the ‘Разни’ Category

Прощално

Posted: 14.03.2015 in Разни

– НЕ ЗНАМ ЗА ТЕБ, НО АЗ ЗА ПРЪВ ПЪТ ИЗПИТВАМ ОНОВА ЧУВСТВО, КОЕТО ХОРАТА ВЕРОЯТНО НАРИЧАТ „ВЪЛНЕНИЕ“ – заяви Смърт с глас на стържещи се една в друга каменни плочи.

– ПИСУК?

– НЕ СЕ ЛИ ВЪЛНУВАШ, ЧЕ ЩЕ СЕ СРЕЩНЕМ СЪС СЪЗДАТЕЛЯ СИ?

– ПИСУК!

– ДА ЗНАМ, ЧЕ МУ ДОЙДЕ ВРЕМЕТО – въздишката на Смърт беше като стон на многовековна камбана. Костеливата му ръка се пресегна към един пясъчен часовник. В бездънните бездни, които представляваха очите му, сякаш се четеше тъга.

– ВСЕ ПАК СИ МИСЛЯ, ЧЕ МОЖЕМ ДА НАПРАВИМ ЕДНО ПОСЛЕДНО НЕЩО ЗА НЕГО.

***
Около леглото се бяха струпали безплътните образи на множество хора. Всъщност имаше и един орангутан. Както и нещо, което се наричаше Ноби Нобс.

Всички бяха дошли, за да си вземат последно сбогом с Твореца. Сър Самюъл Ваймс пушеше нервно пура, а по бузата му се търкулна една сълза. Сержант Колън и ефрейтор Нобс се престориха, че не забелязват това. Керът ридаеше неудържимо в прегръдките на Ангуа, а Коен Варварина шумно си изсекна носа в една мърлява кърпичка.

Баба Вихронрав и Леля Ог се втренчиха в Лу Цзе. Метачът поклати глава. Дори и той беше безсилен.

– О, И ТИ СИ ТУК. – Смърт погледна Ринсуинд и за един много кратък миг синкавите пламъци в очите му придобиха червен оттенък. – НЕ СЕ ПРИТЕСНЯВАЙ, ТОЗИ ПЪТ НЕ СЪМ ДОШЪЛ ЗА ТЕБ.

Магьосникът се успокои, приближи се бавно до леглото и свали островърхата си шапка:

– Всичко, което ми се случи, е било заради теб значи. Някой път ще трябва да си поговорим по този въпрос – отбеляза той с леко сърдит тон, но накрая му се усмихна и побърза да се отдалечи.

Муструм Ридкъли се беше приготвил да изнесе реч, но се отказа. Никой нямаше нужда от това в момента. Диблър се опитваше да продаде няколко от своите наденички, но засече строгия поглед на лорд Ветинари и реши, че това не е чак толкова добра идея. Багажът все пак си предложи услугите и наденичките заминаха на незнайно пътешествие във вътрешността му.

– На добър час, Създателю, и не забравяй, че човек не умира, докато името му все още е изговаряно – сподели му мило Мойст фон Липуиг.

Дори Патрицият на Анкх-Морпорк показа наченки на чувства:

– Позволете ми, сър, да изразя своята безкрайна тъга с оглед на предстоящата ви кончина – започна той с глас като скалпел. – Длъжен съм и да отбележа, че се възхищавам от работата ви.

Това в общи линии беше най-големият комплимент, на който беше способен. Ваймс приседна на леглото и целуна стареца по челото:

– Ако можех да арестувам този, който ти е причинил това, щях да го направя – състрадателно му каза той. – Сбогом, приятелю!

Вещиците се приближиха неспокойно. Тифани застана до умиращия и докосна ръката му нежно:

– Благодаря ти за всичко! – прошепна му тя, а някъде долу се чуваха тъжни вопли „Уфф, кривунциии!“ Сюзън положи ръка на рамото й и кимна на стареца, лежащ на смъртния си одър.

– И помни, че за нас ни си умрел – добави Баба Вихронрав, подсмърчайки.

Последен беше унилият орангутан. Библиотекарят прегърна силно умиращия и остави един банан под възглавницата му.

Старецът ги изгледа всички до един и на лицето му разцъфна огромна усмивка. Беше готов и даде знак на Смърт, който измъкна изпод плаща си величествен меч. Замахна.Острието разцепи въздуха с тих звук, все едно някой прокарваше пръст по ръба на мокра чаша Тери се изправи и погледна за последен път тялото си:

– Добра работа – намигна той на закачулената фигура.

– ДОВОЛЕН ЛИ СИ, ЧЕ ВСИЧКО СВЪРШИ?

– Да. А и явно трябва да ти благодаря, че доведе всички тях – изрече той и посочи към многобройните усмихващи му се лица. – Знам, че практиката не е такава…

– ЗА СПЕЦИАЛНИ СЛУЧАИ СЪМ СПОСОБЕН ДА НАПРАВЯ ИЗКЛЮЧЕНИЯ.

– И сега какво следва? Не трябва ли да избледнея и да изчезна?

– ТВОЯТ СЛУЧАЙ Е ПО-РАЗЛИЧЕН – отвърна му Смърт, а ако имаше устни, вероятно краищата им щяха да се повдигнат в нещо като усмивка. – ЗНАЕШ ЛИ, ОТДАВНА СИ ТЪРСЯ ДОБЪР ПРОТИВНИК НА ШАХ. ЩЕ МИ ПРАВИШ ЛИ КОМПАНИЯ?

– Добре, съгласен съм. А ще се срещна ли най-после и с Албърт?

– ДА.

– Мисля, че ще трябва да го питам за някои неща, свързани с живота и смъртта – мъдро заключи Тери.

– ВЕДНЪЖ КАЗАХ, ЧЕ НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА ЖИВЕЕ ВЕЧНО И ЧЕ В ТОВА Е СЪЩИНАТА НА ВСЕЛЕНСКАТА МЪДРОСТ – изрече Смърт, докато двамата се качваха на гърба на Бинки под веселите възгласи на събралите се хора… и орангутан.

– ГРЕШАЛ СЪМ.

В памет на Тери Пратчет, пристигнал на този свят 28 април 1948 и напуснал го на гърба на Бинки на 12 март 2015. Той е един от хората, които ме вдъхновиха да започна да пиша и ако можех да му кажа нещо, то щеше да е: „Благодаря ви за всичко, сър! За мен ще живеете вечно!“

И огромни благодарности на брат ми, който ми отвори вратата към Света на Диска.

Автор: Павел Апостолов

http://interesnivremena.blogspot.com/2015/03/blog-post_13.html

Тери Пратчет и Светът на Диска: Любими цитати
Тери Пратчет и Светът на Диска: Ринсуинд
Тери Пратчет и Светът на Диска: Стражата

The end

Posted: 14.06.2014 in Разни

След мъчителни размисли реших да преустановя писането в блога. Благодаря на всички читатели (редовни и случайни), на всички, които оставяха позитивни коментари под публикациите и на всички онези, които ги удостояваха с по някой лайк във фейсбук. Блогът започна като един вид упражнение по писане и не очаквах, че ще получи над 300 000 посещения и редица положителни отзиви.

Благодаря ви, че вдъхнахте вяра на един любител на киното, футбола и книгите, че може да пише смислени текстове, които да се харесват на много хора. Надявам се да не е било напразно. Ако съм успял с писанията си да докарам усмивка поне на няколко човека, значи съм си свършил работата.

Кой знае, може би един ден ще се опитам да се реализирам като сценарист или в друга подобна сфера, в която ще умра от глад…

Радвам се, че имах възможност да обменям мнения с чудесни хора като покойния Silver, неподражаемо остроумния Cinemascrotum и филмовия естет MCFOXXX.

Малко информация като за последно:

– винаги бих се включил в проекти, които ми харесват и си заслужават. Ако имате нужда от човек с моите противоречиви умения, можете да се свържете с мен на имейл poslednaspirka@gmail.com

– ако на някого му липсват ревютата ми, ще продължа да пиша за сайта http://tvseriesbg.com/, очевидно съсредоточавайки се върху телевизионни сериали.

– останалите ми публикации можете да намерите на блога http://interesnivremena.blogspot.com/, но те ще са с малко по-различна насоченост – главно разкази и социални коментари. Разни хора ми казват, че разказите ми са готини, но може и да ме лъжат.

– вероятно ще продължа да поддържам страницата във фейсбук, но само с оценки и съвсем кратки коментари за филмите, които съм гледал. И ако не ме домързи.

– ако някой го вълнува какви глупости поствам в социалната мрежа, давам линк към личния си фейсбук. Предупреждавам красивите момичета, които са решили да ми пишат – в момента съм прясно завършил юрист, безработен, пиещ и издържащ се от онлайн покер. И съм нисък. Но пък съм чел книжки и мога да ви цитирам известни автори.

Така че както би казал Дъглас Адамс: „Сбогом и благодаря за рибата!“

снимка: СпорталВ чест на излизането на новата книга на журналиста Иво Иванов – „Кривата на щастието“, публикувам една от статиите му, която ми е въздействала най-много. Пожелавам ви, подобно на героите в неговите истории, никога да не се отчайвате от несправедливостите в живота и да намерите начин да направите света едно по-хубаво място. Приятно четене!

(още…)

animal_farm_equalИли защо е добра идея да четем Оруел.

„Фермата на животните“ е публикувана през 1945г., но си остава актуална по много причини. В „1984“ Джордж Оруел пише за трите постулата за контрол на обществото – „Войната е мир“, „Свободата е робство“ и „Невежеството е сила“. Преди това тези идеи намират почва именно във „Фермата на животните“ – алегория за Октомврийската революция и управлението на Сталин, но също така и една прекрасна приказка за властолюбието, демагогията, подчинението и подмяната на ценностите.

(още…)

Картинка - http://fostavka.tumblr.com

Картинка – http://fostavka.tumblr.com

От няколко дни най-масовото искане на протестиращите, като изключим очевидното „Оставка на правителството“, е за промяна на Конституцията и Изборния кодекс. На хората обаче не им е обяснено как точно се достига до тези промени. Точно това ще се опитам да направя, благодарение на скромните ми юридически познания.

(още…)

емигрира ми сеИма един стар виц, който гласи:

„Срещат се президентите на Франция, САЩ и България:
Френският: – При нас заплатата е 4000 евро, данъците като се извадят, получават се 3500. За живеене са нужни 2000. Къде отиват другите 1500 не ни интересува!
Американският: – При нас заплатата е 6000 долара, данъците като се извадят, получават се 5500. За живеене трябват 3000. Къде отиват другите 2500 нас не ни интересува.
Българският: – При нас заплатата е 600 лева, данъците като се извадят, получават се 500. За живеене трябват 1000. Откъде взимат другите 500 нас не ни интересува!

Така си живее типичният българин – с минимална заплата по-ниска от тази в страни от третия свят и с по-ниска покупателна способност от гражданите на тези държави. И си избира да го управляват едни и същи хора, защото има твърде къса памет, мисли с телевизора си и да си го кажем направо – не е особено умен.

(още…)

good omens„Добри поличби“ е от книгите, за които те е яд, че не си прочел по-рано. В основата си това е комедийно фентъзи за Апокалипсиса, но през необичайния и до някаква степен прагматичен поглед на Пратчет и Геймън. Освен това „Добри поличби“ е и книга за предопределеността, предразсъдъците, борбата между доброто и злото във всеки човек, свободната воля, приятелството и най-вече за наивността и безгрижието на детството ни, за което си спомняме с носталгия и умиление.

(още…)