Накратко за: „Недосегаемите“, „Хижа в гората“ и „Щурмът“

Засега през годината не се появиха кой знае колко интересни филми и за повечето няма смисъл от каквито и да е било ревюта. Все пак тук ще напиша няколко реда за три филма, които заслужават това. Иронично е, че два от тях всъщност се водят от 2011, което затвърждава впечатлението, че тази година е наистина слаба откъм качествени филми. Без повече отклонения:

„Недосегаемите“ (Intouchables) – френският „Недосегаемите“ направи истински фурор в родината си, а и беше добре приет и от останалата част от света. В момента е на 80-то място в класацията на IMDB и това не е случайно, защото това е ултимативният feel good филм. Правен е по действителен случай и разказва необикновената история за приятелството между парализирания богаташ Филип и идващия от съвсем различен свят негов болногледач Дрис. Лентата е изпълнена със свеж хумор, макар и занимаваща се със сериозна тема, а химията между актьорите е страхотна. История, която би трогнала и най-коравото сърце. Горещо го препоръчвам!

Оценка: 8.4/10

„Хижа в гората“ (The Cabin in the Woods) – един доста странен филм на ужасите, който всячески се опитва да избяга от клишетата, но го прави по такъв начин, че да му е нужно най-безумното обяснение на събитията, което може да хрумне на човек. Филмчето хем е някакъв вид преклонение към едновременшните тийн хоръри, хем успява на моменти не особено галантно да им се надсмее. Разбира се, имаме си ги и неизменните сценарни тъпотии, които ще разочароват всеки човек със здрав разум. Като цяло обаче ебавките бяха готини, Кристен Конъли беше готина, опитът да ни поднесат нещо по-различно и неочаквано не беше лош. Проблемът е, че от подобен жанр няма кой знае какво да се изстиска, но поне хората зад филма са се постарали. В направата на сценария участва Джос Уедън, така че феновете на „Отмъстителите“ имат още един повод да хвърлят око на „Хижа в гората“.

Оценка: 6.3/10

„Щурмът“ (The Raid: Redemption) – този път ще си говорим за екшън и то с главно „Е“. Филмът представлява 1 час и 40 минути презентация на кървави битки в тесни помещения и индонезийски бойни изкуства от най-висок калибър. Самият сценарий може да се побере само на едната страна на салфетка, но това не е важното. Поне що се отнася до главния ни герой екранното време е стигнало, за да бъде персонажът му лекичко развит. Важното е, че актьорите правят невероятни неща и от бойната хореография направо ми увисна ченето. Монтажът е страхотен, а пейсингът е толкова бърз, че няма да усетите кога минава времето.

Оценка: 8/10